Констатацията е на изследователи от Техническия университет в австрийския град Грац. Все още не е установено дали вредните частици проникват и в житните зърна, но това се проучва, казват учените, пише БТА.
Изследването е научен екип, ръководен от Йоханес Ратенбергер от Техническия университет в Грац. Той търси начин да наблюдава натрупването на нанопластмаса и поникването й в растенията.
Проведени са първите лабораторни опити със зимна пшеница, като изследователите открият наличието на нанопластмаса в корените на това растение. „Намерихме значително количество,“ каза Ратенбергер, цитиран от АПА.
Учените използват сканиращ и трансмисионен електронен микроскоп. С помощта на втория може да се разграничи една десетмилионна от милиметъра — тоест по-малко от разстоянието между атомите в кристалите.
Микро- и нанопластмасите в почвите се превръщат в нарастващ екологичен проблем, като вече може да се открие нанопластмаса и в корените на житните растения, съобщи австрийската информационна агенция АПА.
За първите си опити с пшеница изследователите маркират частиците от нанопластмасите с малки следи от злато. „Обвиваме малко златно ядро с тънък слой полистирол. Под електронния микроскоп това златно ядро може да бъде ясно идентифицирано,“ обясни ръководителят на проекта Ратенбергер пред АПА.
„Анализите на досегашните ни лабораторни опити показват, че земеделските култури по принцип поемат нанопластмаса и можем да го докажем с нашите методи,“ обясни още физикът от Грац. „В каква степен се случва това, в кои части на растенията се натрупва нанопластмасата най-много и какви са разликите между различните видове растения, ще покаже бъдеща научна работа“, подчерта още Ратенбергер.
Научният екип от Грац вече е започнал полеви опити в рамките на изследователската мрежа ACR (Австрийско кооперативно изследване), при които житните зърна ще бъдат изследвани след жътва. В изследването ще се включат също австрийските Институт за обработка на зърното и Институт за изследване на храните. Целта е да се проучат въздействията на микро- и нанопластмасите върху качеството на зърното и брашното, както и да се изготвят конкретни препоръки, с които да се намали максимално това, допълва АПА.
)