,fit(1280:720)&format=webp)
Според него, прекомерната употреба на изкуствен интелект може да натрупва т.нар. "когнитивен дълг" - постепенно отслабване на способността за самостоятелно мислене и научно разсъждение.
В писмо до редакцията на научното списание Acta Psychiatrica Scandinavica Ойстегаард твърди, че AI започва да ерозира писателските и изследователските умения на учените, които разчитат прекомерно на него.
"Научното разсъждение не е вродена способност - то се изгражда чрез образование, възпитание и практика", подчертава той.
Макар автоматизацията на научни задачи чрез AI да е "наистина впечатляваща", тя не е без негативни последици за потребителя.
Като пример Ойстегаард посочва изследователите Демис Хасабис и Джон Джъмпър, които печелят Нобеловата награда по химия през 2024 г. за работата си върху системата AlphaFold2, разработена от Google DeepMind.
Той дори допуска, че ако подобни генеративни AI инструменти бяха налични в началото на кариерата им - или още в училище - е възможно те да не бяха достигнали същото ниво, защото просто нямаше да упражняват достатъчно собственото си мислене.
Последвайте канала на
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)