Учени от Швеция са открили нов регулатор на развитието на рака в човешката ДНК, пише сп. "Нейчър къмюникейшънс".
Използвайки нови експериментални методи, изследователите са открили, че и-ДНК наистина се появява в клетките, но само за кратко време - непосредствено преди да започне репликацията на ДНК.
Последвайте канала на
Емблематичната двойна спирала на ДНК прави повече от това "просто" да съхранява генетична информация. При определени условия тя може временно да се сгъва в необичайни форми. Авторите на настоящото изследване от Университета на Умео са установили, че подобна структура, известна като и-ДНК, не само се образува в живите клетки, но и действа като регулаторен фактор, свързан с рака.
За разлика от класическата двойна спирала, и-ДНК представлява единична верига, завързана на възел в компактна четириверижна структура. На молекулярно ниво тя се държи не от стандартните базови двойки аденин-тимин и цитозин-гуанин, а от двойки цитозини. Заради своята нестабилност подобни структури десетилетия наред са били считани за "лабораторни артефакти", неспособни да съществуват в жива клетка.
Учените освен това са установили, че и-ДНК е нееднородна: едни структури се разплитат лесно, докато други се отличават с висока устойчивост, което зависи от ДНК последователността. Много от тези участъци са разположени в регулаторните зони на онкогените, т.е. гените, които насърчават развитието на тумори. Това предполага възможна връзка между и-ДНК и уязвимостта на раковите клетки.
Ключова роля в този процес играе протеинът PCBP1: той навреме "разплита" и-ДНК, позволявайки на клетката да копира правилно генетичния материал. Ако това не се случи, репликацията се забавя, което увеличава риска от увреждане на ДНК и геномна нестабилност - характерна черта на раковите клетки.
Тъй като туморните клетки често изпитват силен репликационен стрес заради бързото делене, намесата във функцията на и-ДНК или протеините, които я регулират, може да наруши способността им да оцеляват. Поради тази причина авторите на изследването смятат, че тези структури могат да се превърнат в нова мишена за противоракова терапия, допълва БТА.
5 февруари 2026 г. в 15:08 ч.
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)