Политическата криза в България през последните пет години започва да се отразява тежко и финансово на държавата, като страната е изправена пред реален риск от безвъзвратна загуба на мащабни европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това стана ясно от коментара на бившия министър на икономиката Никола Стоянов в студиото на предаването "Денят ON AIR".
Той направи важно разграничение между трите основни стълба на ПВУ: нормативните изисквания, реформите и реалните инвестиционни проекти.
Бившият министър изтъкна, че държавата спешно трябва да консолидира бюджета си и да свие разходите, защото "след пет години глупости, пари няма".
Той допълни, че съкращаването на администрацията трябва да започне веднага – първо чрез незаемане на незаетите щатни бройки и пенсиониране без назначаване на нови хора, което в рамките на един 4-годишен мандат би дало сериозен резултат.
В заключение той посочи, че приемането на новия държавен бюджет, което трябва да се случи до 1 юли, ще бъде най-тежкото и сериозно предизвикателство пред управляващите.
По думите му, "сметката", която обществото ще плати за безкрайните въртележки в управлението, няма да бъде евтина. "Въпреки че в момента има стабилно мнозинство в парламента и изпълнителната власт, което дава надежда за бързо приемане на законите, времето се оказва най-големият враг на България", коментира Стоянов.
"Едно е предпоставки, изисквания и законодателство – те най-вероятно ще бъдат изпълнени, защото има сериозно мнозинство. Много трудно обаче е при самите проекти, когато има закъснение с обществените поръчки. Там, където нещата не могат да бъдат произведени до 31 август, няма какво да се направи и средствата ще се изгубят“, предупреди бившият министър в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той допълни, че сложните реформи в сектори като енергетиката и електронното управление също остават критична точка. Според него е почти сигурно, че България ще реализира успехи по по-малките пера, но по най-големите проекти загубата на средства вече изглежда неизбежна и целта сега е щетите да бъдат свити до под 1 милиард евро. Във връзка с течащия дебат за овладяването на инфлацията и заложените нови, по-строги функции на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП), Стоянов изрази умерен оптимизъм, но подчерта, че пазарните деформации са трупани с години. Според него стъпките за "осветляване" на веригата за доставки са в правилната посока и ще дадат нужната информираност на контролните органи. Той обаче не се ангажира с прогноза за рязък спад на цените, а по-скоро очаква тяхното успокояване и замразяване.
"Цените се увеличиха толкова много, че хората са в шок. Неминуемо те ще се укротят, тъй като купувачите просто ще намалят харченето си. Пазарът сам ще диктува това. Истината е, че до момента се пазаруваше страшно много, българите в момента получават най-много пари от три десетилетия насам и затова търговците вдигаха цените", отбеляза той.
Стоянов категорично отхвърли твърденията на опозицията, че новото законодателство може да доведе до дефицит на стоки или нов скок на цените, тъй като в текстовете няма агресивна намеса в пазарната икономика или налагане на пределни надценки. Попитан къде е най-големият проблем по оста производител-доставчик-търговска верига, бившият министър посочи, че проблеми има на всяко равнище, но най-ощетен в България остава първоизточникът.
"Веригата тръгва от твърде ниски изкупни цени за родните производители, което е огромен проблем за тях. Веднага след това обаче нещата се развихрят в постоянни взаимни обвинения – веригите твърдят, че доставчиците вдигат цените, а доставчиците заявяват, че те доставят евтино, но магазините слагат огромни надценки", обясни той. Стоянов припомни, че проверките още по неговото време са отчитали надценки от 130-140%.
Той приветства последните действия на КЗК, която започна производства за натиск срещу две от големите търговски вериги, принуждавали производители да продават под себестойност. "Когато веригата е къса, нещата бързо ще станат ясни", коментира Стоянов. По отношение на заявената от новото правителство административна реформа и съкращаването на щатове, Стоянов я определи като "по-мека" от очакваното заради сериозната съпротива на синдикати и браншове, чиито искания са били задържани с месеци по време на служебните кабинети.
Стоянов разкритикува факта, че планираното съкращаване с 10% изключва силовите структури (МВР и Министерство на отбраната), които формират близо половината от всички разходи за администрация. Според него реформите трябва да звучат справедливо и да засягат всички, за да имат подкрепата на обществото.
)