Главчев пред Световната банка: Необходимо е да се подобри административният капацитет на местните органи

Повишаването на административния капацитет на местната власт, особено в малките общини, е ключово за по-добро обслужване на гражданите и за ограничаване на грешките, установявани при одитите на Сметната палата. Това ще позволи и по-ефективно управление на общинския дълг, който е пряко свързан с всички останали дейности на местната администрация. Сметната палата подпомага общините чрез одитната си дейност в рамките на законовите си правомощия.

Това заяви председателят на Сметната палата Димитър Главчев по време на среща с Изабела Барати - ръководител на мисията на Световната банка по проекта MAPCAF, който оценява административния капацитет на общините и кредитния климат за местната власт.

Главчев уточни, че Сметната палата извършва одити на почти всички общини в страната. През 2025 г. са направени 249 финансови одита на годишните финансови отчети на общините, а за 2026 г. са планирани 251, при общо 265 общини. Наред с това се извършват и одити за съответствие, които проверяват законосъобразността на решенията на местната власт, включително управлението на общинския дълг и изпълнението на инвестиционни проекти.

Сред основните констатирани слабости е надвишаването на законовия лимит за обслужване на общинския дълг, който по Закона за публичните финанси не може да надхвърля 15% от средногодишните собствени приходи и изравнителната субсидия за последните три години. В някои общини този дял достига до 70%, като стари задължения се рефинансират с нови, което води до натрупване на дълг. Друг сериозен проблем е ниската събираемост на местните данъци.

При установени нарушения на бюджетната дисциплина Сметната палата уведомява Министерството на финансите и АДФИ, а при данни за престъпление – прокуратурата. Одитните доклади се изпращат до кметовете, общинските съвети и Националното сдружение на общините.

По време на срещата бяха посочени и други проблеми – лошо управление на общинското имущество, липса на обществено обсъждане на проекти, финансирани със заеми, недостатъчна прозрачност при управлението на дълга, нарушения при поемане на общински гаранции и формален подход към инвестиционните проекти, при който акцентът е върху усвояването на средства, а не върху резултатите.