Български астрономи изследваха звезда с магнитно поле, трилиони пъти по-силно от това на Слънцето

Магнетарите са обекти с многократно по-силно магнитно поле от обикновените неутронни звезди и са силни източници на рентгеново и гама лъчение.

Преди около 2,8 милиона години системата 4U 2206+54 е била изхвърлена от звездната асоциация Cep OB1 в резултат на избухване на свръхнова, при което се е формирала неутронната звезда. Това откритие беше публикувано през 2022 г. и също бе с българско участие.

Изследването на звездата 4U 2206+54, чието магнитно поле е трилиони пъти по-силно от това на Слънцето, беше определено за най-значимото научно постижение на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) към БАН за 2025 г., съобщиха от Института.

Резултатите от проучването са получени с наблюдения с 2-метровия телескоп в НАО - Рожен и са публикувани в авторитетното списание Astronomy & Astrophysics. Изследването е осъществено от международен екип от астрономи, ръководен от доц. д-р Кирил Стоянов. В екипа участват докторантът Мирослав Мойсеев, доц. д-р Янко Николов, проф. дфн Радослав Заманов, доц. д-р Георги Латев от ИА с НАО, както и д-р Кристиян Илкевич от Полша и д-р Валери Хамбарян от Армения.

4U 2206+54 е двойна звезда в съзвездието Цефей, съставена от бързо въртяща се О звезда с необичайно високо съдържание на хелий и неутронна звезда с изключително силно магнитно поле. Тя е сред малкото известни кандидати за нов клас обекти - акретиращи магнетари.

С помощта на спектроскопия и спектрополяриметрия, получени изцяло с 2-метровия телескоп на НАО - Рожен, е проследена структурата и промените в околозвездния диск, който захранва неутронната звезда с материя. Измерванията показват, че радиусът на този диск е между 8 и 15 пъти по-голям от радиуса на Слънцето. Тази система е ключ към по-доброто разбиране на еволюцията на масивните рентгенови звезди, механизма на акреция и влиянието на силните магнитни полета върху процесите в двойни системи.