„Въздействие на слънчевата активност върху йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“ е заглавието на първия български полярен астрономически научноизследователски проект, който ще се осъществи през 2024-2025 г. на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън.
Мястото е избрано и заради изключително тихата си радио локация. Това ще позволи да се изследват пулсации в слънчевите избухвания и особеностите на ударните вълни в слънчевата корона.
Ще се провеждат ежедневни многочасови радионаблюдения на Слънцето на територията на Българската антарктическа база на остров Ливингстън, която има уникална локация поради близостта си до Южния полюс на Земята.
Екипът от учени от Института по астрономия с НАО към БАН, Техническия университет – София и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, който ще работи по неговата реализация е с ръководител доцент д-р Камен Козарев. Научноизследователският проект е одобрен в конкурса за финансиране на полярни изследвания на Националния център за полярни изследвания към Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
За първи път от полярната база на о-в Ливингстън ще се изследват детайлно пулсациите в йоносферата на Земята, причинени от слънчеви бури. Всъщност, основна цел на проекта е изследването на активността на слънчевата корона – слънчевите избухвания и изхвърлянията на маса от нея. Високочестотните радио наблюдения, които ще се осъществяват с апаратурата, подготвена по проекта, ще предоставят ценна информация за скоростта и енергията на короналните изхвърляния на слънчева маса.
Изследванията на Слънцето и слънчевата активност са изключително важни за нас, хората, за биосферата на Земята. Понякога слънчевите бури достигат до планетата и водят до геомагнитна активност. През 2025 г. се очаква пик на слънчевия цикъл и избухващите събития от Слънцето ще се случват почти всеки ден. Силните и краткотрайни електромагнитни излъчвания променят плътността и структурата на земната йоносфера. Това води до промяна в нейните отражателни свойства и предизвиква смущения в радио комуникациите.
По време на антарктическото лято ще са възможни непрекъснати радиоспектрални наблюдения на слънчевата активност за до 20 часа на ден. Наблюденията на промяната на йоносферния слой ще се правят едновременно от остров Ливингстън, от България и от Ирландия. Това ще даде възможност да се използва йоносферата като гигантски детектор по време на слънчевата активност. Научните експерименти ще помогнат да се изследват в пълнота слънчевите изригвания в периода на максимум на активност и техните ефекти върху земната система, съобщават от Института по астрономия с НАО - БАН.
Учените ще правят наблюдения и на слънчевите космически лъчи, състоящи се от частици, ускорени при слънчевите изригвания. Освен електромагнитните излъчвания, слънчевите изригвания ускоряват йони, които се разпространяват в слънчевата корона и в междупланетното пространство. Те достигат до земната магнитосфера и получават най-лесен достъп до околополюсните региони поради особената геометрия на земното магнитно поле. С помощта на научните изследвания по този проект ще може да се отговори на важния въпрос кога и къде се ускоряват тези потоци от слънчеви космически лъчи.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)