Космическият телескоп „Хъбъл” разкри рядка галактика със светещо сърце, съобщи сайтът Спейс.
Галактиката NGC 612 не е толкова масивна, колкото Млечния път, но е впечатляваща по няколко други причини.
NGC 612 все пак отстъпва на нашата галактика Млечен път, която е приблизително 1,5 трилиона пъти по-масивна от Слънцето.
Галактиката NGC 612 обаче попада в няколко класификации, които я правят особено интересна за наблюдение.
Според една от теориите необичайните радиоизлъчвания на NGC 612O се дължат на минало взаимодействие със сателитна спирална галактика.
Звездите в галактиката NGC 612 са необичайно млади - на възраст около 40 до 100 милиона години.
Ако някой смята, че е стресиращо да си представи мащаба на Слънцето, което е 330 000 пъти по-голямо от Земята, то сега ветеранът „Хъбъл” разкрива ново изображение на нещо още по-внушително. Това е галактиката NGC 612, която е 1,1 трилиона пъти по-масивна от нашата централна звезда.
Една от най-интересните ѝ характеристики е, че тя е активна. В активните галактики свръхмасивна черна дупка захранва централния регион, създавайки невероятно енергично галактично сърце. То на свой ред изхвърля струи газ със скоростта почти на светлината. В резултат на това централната област става толкова сияйна, че засенчва комбинираната светлина на всяка звезда в самата галактика, отбелязва БТА.
Въпреки че на новото изображение, уловено от „Хъбъл”, галактиката се вижда под страничен ъгъл, човек лесно може да придобие представа за зрелището в центъра ѝ. Друга забележителна характеристика е, че в тази област има т.нар. „централна изпъкналост”.
Изображението показва и „галактичния диск”, където, макар и рядко, в галактиката NGC 612 се раждат звезди. Наличието на изпъкналост и галактичен диск и липсата на спирални ръкави разкриват, че NGC 612 е лещовидна галактика. Тя се явява рядък пример за неелиптична галактика, която излъчва радиоемисии. Досега астрономите са открили само пет радиоизлъчващи лещовидни галактики като тази.
NGC 612 освен това е от т.нар. галактики на Сейферт, което означава, че отделя големи количества инфрачервено лъчение, въпреки че се вижда и във видимата светлина. Учените припомнят, че инфрачервените вълни са форма на светлина, която е невидима за човешките очи. От друга страна обаче човечеството разполага с инструменти като космическите телескопи „Хъбъл” и наследника му „Джеймс Уеб”, способни да улавят инфрачервени сигнали и да ни показват тези скрити източници.
)