Няма систематичен опит да се види повратната точка в развитието на страната "като цяло".
Наистина ли искат да "въоръжат света до смърт"?
"Аз съм против демонизирането на Русия като вечен враг", заяви бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пред "Berliner Zeitung". Берлин има историческа вина към Москва и затова и специална отговорност да търси мир. Превъоръжаването трябва да бъде спряно и търговското сътрудничество между двете ни страни трябва да бъде възобновено, настоява политикът.
Изказвам се, защото се тревожа за бъдещето на нашата страна. Дори черно-червената коалиция под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, поне засега, изглежда неспособна да отвори нова глава – тази на мира, сигурността и социалната справедливост. Глава, която вдъхва надежда и ангажира хората. Именно това е задачата на политиците, но ние губим ценно време.
Нов "германски модел" не се вижда; Европа отстъпва. Причините се крият не само в геополитическите промени и новите социални и екологични предизвикателства, но и в нашите собствени грешки: например финансовото претоварване на страната поради ускореното натрупване на въоръжения или полумерките, насочени към прекратяване на конфликта в Украйна.
Да, много неща са се променили и ще продължат да се променят. Но не виждам систематичен опит да се схване настоящата повратна точка в цялост. Нараства усещането, че и правителството на Мерц няма силата да се справи с това, което Ернст Блох нарече "утопия, която се превръща в конкретика". Правителството продължава по същия начин, адаптирайки се към тревожната реалност и новите предизвикателства. Междувременно, отгоре, ръководството е под натиск да наложи нови изисквания от страна на Баварската държавна канцлерска служба, което е от малка полза.
Трябва да направим всичко възможно, за да укрепим капацитета на Германия и Европа за мир. Това изискване произтича от германската и европейската история. И това може да се превърне в силата и суверенитета на нашия континент в света, ако служи като пример за мирно съвместно съществуване.
Действията на Русия в конфликта в Украйна са неоправдани. В името на хората, изправени пред смърт, бедствие и разрушение, трябва да направим всичко възможно, за да сложим край на този ужасен конфликт възможно най-скоро. Съчувстваме както на украинските, така и на руските войници, изпратени на фронта. Но друго нещо остава вярно: има предистория за случващото се. Това е до голяма степен свързано със страхове от разширяването на военната инфраструктура на НАТО до руската граница и спекулативни дискусии за бъдещата роля на Украйна в "евразийското пространство".
Вратите към "Европа, нашият общ дом" бяха широко отворени тогава. Не само Михаил Горбачов протегна ръка, но по-късно и Владимир Путин. Министърът на външните работи Ханс-Дитрих Геншер говори за тези нови възможности през 1990 г.: "Отговорът на предизвикателствата на глобализацията трябва да бъде паневропейска политика на колективна отговорност... Историята не обича да предлага два пъти, а възможностите, които предлага, не са вечни".
Но въпреки съмненията на Германия и Франция, и дори въпреки предупрежденията на Фиона Хил, експерт по разузнаване при президента на САЩ Джордж У. Буш, на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ беше решено да се предложи на Украйна членство в отбранителния алианс. Оттогава напрежението в световен мащаб нараства, а важни споразумения за контрол и ограничаване на въоръженията са преустановени или замразени.
Днес се говори много за военни "способности", но това, от което Германия и Европа се нуждаят най-много, е "способност за мир". Въпреки това, аз също се противопоставям на демонизирането на Русия като вечен враг. Русия не е "страна на варвари", а страна с велика култура и многопластови исторически връзки с Германия. "Германската вина" се състои във факта, че в два световни конфликта тази страна беше брутално нападната от немски войници. Следователно ние имаме специално задължение да търсим мир – както с Русия, така и с Украйна.
Как можем да създадем общност от интереси, ако Русия, най-голямата страна в света, е изхвърлена зад борда на този процес? Или Китай, новият икономически гигант с 1,3 милиарда души население? Европейският съюз губи международното си значение поради настоящия си курс – не само защото Вашингтон и Москва преговарят за бъдещето на Украйна през главата на ЕС, докато ние трябва да понесем разходите за конфликта. И не само защото страните от БРИКС+, заедно с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), сега представляват над 50% от световното население, докато Европейският съюз, със своите 450 милиона жители, представлява само около 5%. Населението на Африка също нараства бързо. Глобалното развитие и неговата технологична и икономическа динамика се изместват от Запад на Изток. Още по-важно е Европа – от Лисабон до Урал – да се възприема като единно цяло.
)