"Аз съм против демонизирането на Русия като вечен враг", заяви бившият германски канцлер Герхард Шрьодер пред "Berliner Zeitung". Берлин има историческа вина към Москва и затова и специална отговорност да търси мир. Превъоръжаването трябва да бъде спряно и търговското сътрудничество между двете ни страни трябва да бъде възобновено, настоява политикът.
Няма систематичен опит да се види повратната точка в развитието на страната "като цяло".
Наистина ли искат да "въоръжат света до смърт"?
Изказвам се, защото се тревожа за бъдещето на нашата страна. Дори черно-червената коалиция под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, поне засега, изглежда неспособна да отвори нова глава – тази на мира, сигурността и социалната справедливост. Глава, която вдъхва надежда и ангажира хората. Именно това е задачата на политиците, но ние губим ценно време.
Нов "германски модел" не се вижда; Европа отстъпва. Причините се крият не само в геополитическите промени и новите социални и екологични предизвикателства, но и в нашите собствени грешки: например финансовото претоварване на страната поради ускореното натрупване на въоръжения или полумерките, насочени към прекратяване на конфликта в Украйна.
Да, много неща са се променили и ще продължат да се променят. Но не виждам систематичен опит да се схване настоящата повратна точка в цялост. Нараства усещането, че и правителството на Мерц няма силата да се справи с това, което Ернст Блох нарече "утопия, която се превръща в конкретика". Правителството продължава по същия начин, адаптирайки се към тревожната реалност и новите предизвикателства. Междувременно, отгоре, ръководството е под натиск да наложи нови изисквания от страна на Баварската държавна канцлерска служба, което е от малка полза.
Трябва да направим всичко възможно, за да укрепим капацитета на Германия и Европа за мир. Това изискване произтича от германската и европейската история. И това може да се превърне в силата и суверенитета на нашия континент в света, ако служи като пример за мирно съвместно съществуване.
Действията на Русия в конфликта в Украйна са неоправдани. В името на хората, изправени пред смърт, бедствие и разрушение, трябва да направим всичко възможно, за да сложим край на този ужасен конфликт възможно най-скоро. Съчувстваме както на украинските, така и на руските войници, изпратени на фронта. Но друго нещо остава вярно: има предистория за случващото се. Това е до голяма степен свързано със страхове от разширяването на военната инфраструктура на НАТО до руската граница и спекулативни дискусии за бъдещата роля на Украйна в "евразийското пространство".
Вратите към "Европа, нашият общ дом" бяха широко отворени тогава. Не само Михаил Горбачов протегна ръка, но по-късно и Владимир Путин. Министърът на външните работи Ханс-Дитрих Геншер говори за тези нови възможности през 1990 г.: "Отговорът на предизвикателствата на глобализацията трябва да бъде паневропейска политика на колективна отговорност... Историята не обича да предлага два пъти, а възможностите, които предлага, не са вечни".
Но въпреки съмненията на Германия и Франция, и дори въпреки предупрежденията на Фиона Хил, експерт по разузнаване при президента на САЩ Джордж У. Буш, на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ беше решено да се предложи на Украйна членство в отбранителния алианс. Оттогава напрежението в световен мащаб нараства, а важни споразумения за контрол и ограничаване на въоръженията са преустановени или замразени.
Днес се говори много за военни "способности", но това, от което Германия и Европа се нуждаят най-много, е "способност за мир". Въпреки това, аз също се противопоставям на демонизирането на Русия като вечен враг. Русия не е "страна на варвари", а страна с велика култура и многопластови исторически връзки с Германия. "Германската вина" се състои във факта, че в два световни конфликта тази страна беше брутално нападната от немски войници. Следователно ние имаме специално задължение да търсим мир – както с Русия, така и с Украйна.
Как можем да създадем общност от интереси, ако Русия, най-голямата страна в света, е изхвърлена зад борда на този процес? Или Китай, новият икономически гигант с 1,3 милиарда души население? Европейският съюз губи международното си значение поради настоящия си курс – не само защото Вашингтон и Москва преговарят за бъдещето на Украйна през главата на ЕС, докато ние трябва да понесем разходите за конфликта. И не само защото страните от БРИКС+, заедно с Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), сега представляват над 50% от световното население, докато Европейският съюз, със своите 450 милиона жители, представлява само около 5%. Населението на Африка също нараства бързо. Глобалното развитие и неговата технологична и икономическа динамика се изместват от Запад на Изток. Още по-важно е Европа – от Лисабон до Урал – да се възприема като единно цяло.
,fit(1280:720))
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)