Пълна прогноза за времето през февруари: Идва арктически студ в България

Първо десетдневие (1–10 февруари)

Балканите ще попадат под влиянието на серия от циклони:

Второ десетдневие (11–20 февруари)

През средата на февруари се очаква частична реорганизация на полярния вихър, без пълното му възстановяване в компактен вид. Това създава условия за динамична и променлива атмосферна обстановка над Европа.

Валежите ще бъдат неравномерни – сняг в планинските райони, и от дъжд в по-ниските части. Районите с температурна инверсия ще се повиши и рискът от поледици и заледявания.

Трето десетдневие (21–28 февруари)

За България това означава по-чести затопляния и температури над нормата, особено в южните райони и низините. Снегът ще става все по-рядко явление в равнинните части, докато в планините ще се задържи по-дълго.

Валежите ще са предимно от дъжд в ниските части и мокър сняг или сняг във високите райони. Времето ще бъде по-променливо, с усещане за приближаваща пролет, макар че краткотрайни студени нахлувания все още не са изключени.

Месецът ще предложи класическия сблъсък между зимата и първите признаци на пролетта – с редуване на мразовити дни, снеговалежи и периоди на по-меко и влажно време.

Февруари е месецът, в който зимата често показва най-силното си лице, но също така започват и първите опити за промяна от студено към топло време. Ключова роля и този път играе полярният вихър, чието поведение дава ценни насоки за развитието на синоптичната обстановка над Европа и Балканите. Това обясняват в дългосрочната си прогноза за целия февруари синоптиците от Meteo Balkans.

Анализът на температурните аномалии и геопотенциалната височина в стратосферата показва, че в края на януари и началото на февруари вихърът е значително деформиран и изместен, с ясно изразени вълнови структури. Забелязват се силни положителни температурни аномалии над части от Арктика и Северния Атлантик, както и студени ядра, спускащи се към Евразия. Тази конфигурация предполага по-честа меридионална циркулация, което увеличава шансовете за студени нахлувания към Югоизточна и Европа, включително Балканите и Италия.

През първото десетдневие на февруари полярният вихър остава в нестабилно и асиметрично състояние, което улеснява преноса на студен въздух от североизток към Балканите. В този период България попада в зона на повишена вероятност за континентални студени нахлувания. Тоест с други думи; сух студ от изток.

Очаква се температурите да бъдат под или около климатичната норма, особено в Северна България, котловините и високите полета. Минималните температури на места могат да достигнат стойности от минус 5 до минус 10 градуса по Целзий. Дневните температури често ще остават около или под нулата, ще има и периоди с инверсии, особено в Дунавската равнина.

Вероятността за снеговалежи именно тук е повишена, включително и в равнинните райони. При наличие на средиземноморски циклони са възможни по-интензивни валежи от сняг и образуване на трайна снежна покривка. Защото според ансамблите на моделите, ще имаме по-студени температури. И много е важно точно откъде ще преминат тези циклони.

В България времето ще се характеризира с чести температурни колебания. Студени периоди ще се редуват с по-меки дни, свързани с атмосферни смущения, нещо, за което говорехме в миналата глава. Причината е средиземноморските циклони и свързаните с тях югозападни ветрове. Температурите ще се движат около климатичната норма, като в някои дни ще дори с 3-4 градуса над климатичната норма. Времето по скоро ще заприлича на март месец.

В края на февруари полярният вихър показва тенденция към по-нататъшно отслабване и изместване, което често е сигнал за настъпване на по-мека циркулация над Европа. Атлантическото влияние постепенно се засилва, а студените континентални маси губят доминиращата си роля.

Февруари в България ще бъде контрастен и динамичен, с ясно изразен зимен характер в началото и по-плавен преход към по-меко време в края. Деформираният полярен вихър създава условия за студени епизоди и снеговалежи, особено през първото десетдневие, но липсата на устойчиво и силно стратосферно затопляне ограничава вероятността от дълготрайни екстремни студове.