Осем държави имат територии в Арктика: Русия, САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия и Исландия. По-долу е представен преглед на техните военни активи:
РУСИЯ
Половината от сушата в Арктика е руска територия. От 2005 г. Москва отново отвори и модернизира десетки военни бази от съветската епоха както на сушата, така и на острови край северното си крайбрежие.
Последвайте канала на
Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да купи Гренландия, като заявява, че това е единственият начин Съединените щати да гарантират своята отбрана. Дания и Гренландия, която е автономна територия на кралството, отказват и твърдят, че всички безпокойства на Вашингтон може да бъдат успокоени в рамките на съществуващото споразумение за отбрана.
Русия поддържа висока степен на готовност на ядрения си полигон на Нова земя - арктически архипелаг, макар че от 1990 г. не е извършвала ядрен опит с реална експлозия. През октомври миналата година тя изстреля пробно от Нова земя своята ядрено задвижвана крилата ракета „Буревестник“.
В европейската част на Арктика Колският полуостров са разположени около две трети от ядрения потенциал на Русия за втори удар - способността ѝ да отговори на ядрен удар със собствен ядрен удар, според Матю Булег, научен сътрудник в Полярния институт към базирания във Вашингтон център „Уилсън“, пише БТА.
В района се намира и Северният флот на Русия с щаб в Североморск, към който са зачислени шест от общо 12-те подводници на страната, на които има ядрени оръжия, по данни на Международния институт за стратегически изследвания (МИСИ). Останалите шест се експлоатират от Тихоокеанския флот, базиран във Владивосток.
Единственият път за достъп на Северния флот до Северния Атлантик минава през Баренцово море, между норвежкия архипелаг Свалбард (Шпицберген - бел. ред.) и северното крайбрежие на Европа. Затова запазването на този маршрут свободен е от ключово значение за Москва.
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ И КАНАДА
От 1957 г. САЩ и Канада съвместно се защитават от заплахи за територията си, включително от ядрени ракети, чрез Северноамериканското командване за аерокосмическа отбрана (НОРАД).
Двете страни модернизират НОРАД според МИСИ. Канада придоби две радарни системи за наблюдение зад хоризонта, покриващи Арктика и полярните подстъпи, като първата от тях трябва да достигне начална оперативна готовност до 2028 г.
Канада има пет арктически бази, включително Алерт - станция за радиоелектронно разузнаване на остров Елсмир, която е най-северното постоянно обитавано селище в света.
Южно от Полярния кръг Канада поддържа база в Йелоунайф, в Северозападните територии, където са разположени патрул на рейнджърите и военновъздушна база.
Канада изгражда и съоръжение на остров Бафин за зареждане с гориво на патрулни кораби, макар проектът да е претърпял множество забавяния. Междувременно САЩ разширяват съществуващите пристанищни съоръжения в Ном, Аляска, според МИСИ.
ДАНИЯ
Съвместното арктическо командване на Дания, базирано в столицата на Гренландия - Нук, разполага с около 150 военни и цивилни служители.
Командването присъства също във военновъздушната база Кангерлусуак, както и в четири по-малки военни станции в източната и североизточната част на Гренландия. То има и един офицер за свръзка в „Питуфик“.
ШВЕЦИЯ И ФИНЛАНДИЯ
Швеция няма военни бази северно от Полярния кръг, но разполага с военновъздушна база в Люлео, на северното крайбрежие на Ботническия залив, както и със сухопътна база с два полка в Буден, на около 40 километра навътре на сушата.
Финландия има военновъздушна база в Рованиеми, разположен на Полярния кръг, и база на Егерската бригада по на север във финландска Лапландия.
След присъединяването си към НАТО двете страни интегрират въоръжените си сили с останалите членове на алианса.
НОРВЕГИЯ
Норвегия е наблюдателят на НАТО за обширна морска зона от около 2 милиона квадратни километра в Северния Атлантик, включително Арктика.
На Свалбард - арктическия архипелаг на Норвегия, няма военни съоръжения.
ИСЛАНДИЯ
Островната държава в Северния Атлантик е член на НАТО, но няма собствена армия, а само брегова охрана.
Тя приема на ротационен принцип морски патрулни самолети П-8A „Посейдон“ на Военноморските сили на САЩ, разположени в авиобазата „Кефлавик“ край Рейкявик.
Изтребители на НАТО остават периодично в „Кефлавик“, за да пазят въздушното пространство на Исландия. Тези мисии обикновено продължават от две до три седмици и се провеждат три пъти годишно.
22 януари 2026 г. в 12:44 ч.
Президентът Тръмп проявява силен интерес към разработването на нова система за противоракетна отбрана, наречена „Златен купол“, за която, по думите му, Гренландия е от ключово значение.
САЩ разполагат с космическата база „Питуфик“ в Северна Гренландия по силата на отбранително споразумение с Дания. Освен това повечето от арктическите им сили са разположени в осем бази в Аляска и наброяват около 22 000 военнослужещи според МИСИ и Северното командване на въоръжените сили на САЩ.
Патрулът „Сириус“ с кучешки впрягове - обект на подигравки от страна на Тръмп, е военно подразделение, което извършва далечно разузнаване в екстремните условия на североизточна Гренландия.
Много от военните ѝ съоръжения се намират северно от Полярния кръг. Страната разполага с четири военновъздушни бази, включително една за новите си изтребители Ф-35, две военноморски бази, верига от сухопътни бази и приемен център за съюзници от НАТО, които биха пристигнали за подсилване в случай на нападение.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720))
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)