Изчисления показват, че стойността на отглеждането на една птица надвишава 100 000 евро, което подчертава сериозността на инцидента.
Според него, ако подобни инциденти продължат, това може да доведе до трайни щети, като в случая с белоглавия лешояд през 2017 г., когато над 40 птици бяха унищожени в Кресненския пролом.
За нов случай на отровени лешояди в Котленския балкан стана ясно по-рано тази седмица. Птиците, които са част от възстановената популация на изчезващите видове, бяха отровени и намерени мъртви.
Екипите се грижат за тяхното опазване през последните 30 години. Този инцидент не е първият такъв случай в поредицата от неразкрити престъпления. Те застрашават не само тези птици, но и бъдещето на цялата популация. Темата коментираха Емилиян Стойнов от Фонда за дивата флора и фауна и Николай Терзиев с кучето Барс, което е обучено да прави обходи и да търси отрови в природата, в ефира на „На фокус”.
Сред жертвите на отравянето са седем лешояда, от които шест са черни. За този вид природозащитниците полагат особени грижи. Това е най-голямата загуба на черни лешояди в България от началото на усилията за възстановяване на вида. Изчезналите птици са отглеждани с постоянство и внимание, като част от дългогодишен процес на възстановяване, включващ не само вътрешни усилия, но и международни партньорства.
„Трудността на възстановяването на вида беше не само в отглеждането, но и в убеждаването на международните партньори, че България може да осигури необходимите условия за черни лешояди“, коментира Емилиян Стойнов, който се е грижел за лешоядите.
Николай Терзиев също подчерта трудността на процеса. „Не можем да сканираме 100% от територията, особено в такъв сложен терен като Котленския балкан“, заяви той. Отровните инциденти, които са разкрити, често се случват слабо забележими и трудно проследими.
)