По-ниски разходи по трансакции и заеми в България, засилена външна търговия, инвестиции и ценова прозрачност очаква ЕЦБ заради еврото

Благоприятни за българската икономика ще са по-ниските разходи по заемите, благодарение на стабилните инфлационни очаквания и намалените регулаторни разходи за банките, като например по-ниските изисквания за резервите им, прогнозира ЕЦБ.

Освен това приемането на еврото позволява на България да участва в процеса по вземане на решения за паричната политика на еврозоната и да формира съответните икономически политики, смятат експертите.

В бюлетина на ЕЦБ се изтъква, че разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото в България, се очаква да бъдат незначителни и до голяма степен еднократни.

Инфлацията остава уязвима към външни ценови колебания поради високата енергийна интензивност на производствения сектор и големия дял на енергията и храните в потребителската кошница на българските домакинства, предупреждават още от ЕЦБ.

Очаква се България да се възползва от по-ниски разходи за гражданите и бизнеса по трансакции и заеми след присъединяването си към еврозоната, а предвид дълбоката ѝ интеграция с икономиката на валутната зона, приемането на еврото може да донесе редица икономически предимства като увеличаване на външната търговия и инвестициите, по-голяма ценова прозрачност и съпоставимост и по-силно инвеститорско доверие. Това посочва Европейската централна банка в най-новия си месечен икономически бюлетин, публикуван днес на официалната страница на банката.

„При присъединяването на дадена страна към еврозоната, основните източници на загриженост са разходите, свързани с прехода и възможността за необосновано повишаване на цените при превалутирането им в евро. За да разсеят тези опасения, българските власти са предприели редица мерки, включително засилено наблюдение на цените и проверки за неправомерни практики, както и дълъг задължителен период за двойно обозначаване на цените“ – цяла година, посочват от централната банка.

Предвид високата степен на икономическа и финансова интеграция на България с еврозоната и дългогодишния фиксиран обменен курс на лева към еврото, загубата на гъвкавост на обменния курс като инструмент за стабилизация на практика не фигурира, според анализа на ЕЦБ.

Обществената подкрепа за еврото в България обаче остава относително ниска на фона на опасенията от повишение на цените, подобно на други страни, приели общата европейска валута. Обикновено подкрепата в новите членки на еврозоната се увеличава след приемането на еврото, добавят от базираната във Франкфурт институция.

Оттам отбелязват още, че от присъединяването си към ЕС през 2007 г. България отбеляза значителен напредък по отношение на реалната конвергенция с еврозоната: брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се повиши от около 35 процента от средната стойност за еврозоната ниво през 2006 г. до над 60 процента през 2025 г.

Българската икономика се оказа устойчива по време на пандемията и в условията на скорошните скокове в цените на енергията и геополитическото напрежение. Въпреки това, нейният малък и отворен характер предполага, че остава изложена на външни сътресения.

Динамиката при заплатите и кредитите – макар и умерена – създава допълнителни рискове от ценово повишение. В дългосрочен план относително ниските нива на доходите и цените в България в сравнение с другите страни, приели еврото, сочат, че реалната и номиналната конвергенция вероятно ще продължи.

С приемането на еврото и отпадането на ограниченията на валутния борд, фискалните стимули в България може да се увеличат. Ако възникне усещането, че строгостта на фискалната дисциплина може да намалее, то може да породи натиск за увеличаване на разходите. Това важи в по-голяма степен за публичните инвестиции, които остават трайно ниски в сравнение с другите страни от Централна и Източна Европа, отчасти поради по-бавното от първоначално планираното разпределение на евросредства по инструмента NextGenerationEU.

Разходите в България за социална закрила, здравеопазване и образование също са по-ниски в сравнение с тези в еврозоната. Ако натискът за увеличаване на тези разходи доведе до повишаване на разходите като цяло, за да се запази стабилен коефициентът на задлъжнялост, ще са необходими по-високи данъчни приходи, пише още в бюлетина на ЕЦБ.

В бъдеще поддържането на стабилни и благоприятни за растежа публични финанси в съответствие с правилата на ЕС, заедно с продължаващи структурни реформи за повишаване на производителността биха били най-добрият подход за постигане на устойчива дългосрочна икономическа конвергенция и избягване на неоправдан инфлационен натиск и загуба на конкурентоспособност, които биха могли да попречат на дългосрочния икономически растеж на България, препоръчват от централната банка на еврозоната.