На свой ред социологът Андрей Райчев смята, че купеният вот се преувеличава - той е не повече от 10%.
От своя страна политологът Румяна Коларова счита, че е назрял моментът за промяна, а въпросът е дали ще се появи нов политически субект преди евентуални предсрочни избори.
Медийният експерт Георги Лозанов отбеляза в ефира на Нова тв, че най-важният въпрос е дали изборите ще променят пейзажа или отново ще се въпроизведе моделът на управление, срещу който първо се протестира, а после се реставрира.
"Всичко зависи от това дали протестната енергия ще се превърне в политически вот. Това е "черният лебед". Също и дали ще има субекти, с които площадът да се идентифицира и да привлече досега колебаещите се и негласуващите. Гражданският вот, ако влезе в играта, реформаторски настроените ще могат да променят нещо. Три типа вот ни определят досега - клиентелистки, контролиран и купен", подчерта Лозанов.
"Имаше един милион левоцентристи, над милион центристи и половин милион десни. В зависимост от баланса, получавахме крайния резултат. Сега не е така - нещо липсва. Последната стъпка на Румен Радев е след връщането на третия мандат и преди назначаването на служебен премиер - ако тогава не слезе от президентския пост, няма да го направи. Световната геополитика е много възпалена, а България е малка страна и трябва да направим стратегия, така че някой успешно да кара влака. В момента у нас има три потенциала - президентът, Бойко Борисов и "сините", коментира Райчев.
"Всички, които разчитат или очакват влизането на президента на партийния терен, искат смяна на действащите лица. За мен това не води до промяна на нищо, защото вече се е случвало. Повече от 20 години повтаряме клишето "смяна на модела". При фрагментирана политическа система като нашата, един субект нищо не решава. Ситуацията, която не се определя от външните обстоятелствата, а от съотношението на силите в парламента, това трябва да се промени. Начинът на действие следва да се промени", заяви тя.