Дебат за здравеопазването: Пари има, но как се харчат и какви са необходимите реформи

Системата не е просто "под натиск". Системата изглежда компрометирана и пробита. Години без решения, но с последици.

"Държавният бюджет не отделя 1 целево евро за превенция. Не се прави масов скрининг. Най-важното нещо, което трябва да се направи, е да се отделят целево средства за превенция. Превенцията ще спаси пари за лечение", подчерта тя.

"За нас от "Възраждане" е важно да има пълна прозрачност по отношение на разходването на средствата", заяви тя пред Bulgaria ON AIR.

Според д-р Глигоров доплащането трябва да спре и държавните болници не трябва да се делят на частни, държавни или общински.

"Имаме здравна стратегия. В тази стратегия има ясна приоритизация, просто трябва да я приложим", уточни той.

Махаева също се съгласи, но подчерта, че без достатъчно лекари и сестри няма как да има реален резултат.

Ангелов реагира остро и го обвини, че хвърля политически обвинения без да предлага конкретни решения.

Въпреки взаимните атаки дебатът показа и общи позиции - повече профилактика, по-добър достъп до грижа, решаване на кадровата криза и по-строг контрол върху публичните средства.

Основният спор остана кой носи вината за забавените проекти и как точно трябва да бъде променена здравната система.

В директен политически сблъсък по темата здравеопазване кандидатите за депутати д-р Влатко Глигоров ("Прогресивна България"), проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС), д-р Лидия Чорбанова (БСП-ОЛ), Маргарита Махаева ("Възраждане") и д-р Александър Симидчиев (ПП-ДБ) спориха за профилактиката, големите здравни проекти, кадровия дефицит и контрола върху средствата в системата в ефира на "Денят ON AIR".

Здравеопазването е мястото, където политиката губи правото си на абстракция. Необходими са неотложни решения. "Ние от "Прогресивна България имаме ясна концепция относно парите на гражданите в НЗОК, защото ние не сме убедени, че парите не стигат. Напротив, ние смятаме, че може би стигат, но това ще стане ясно, когато се направи ревизия на неосигурените и когато се променят фактите, свързани със специфичните условия за определени групи хора, за които плаща държавата здравноосигурителните вноски", коментира кандидатът за депутат от "Прогресивна България" в 23 МИР - София д-р Влатко Глигоров по време на предизборен дебат за здравеопазването в предаването "Денят ON AIR". Позицията на ГЕРБ-СДС

Кандидатът за депутат от ГЕРБ-СДС и водач на листата в 4 МИР - Велико Търново проф. Костадин Ангелов заяви, че трябва да бъдат положени усилия за увеличаване на доходите на българските граждани.

"Ще работим за икономически растеж българите да станат по-богати", подчерта той и добави, че от ГЕРБ-СДС възнамеряват да направят програма, която да гарантира, че пациентите с онкологични заболявания няма да заплащат за медицински изделия и консумативи.

Кандидатът за депутат от БСП-ОЛ в 17 МИР - Пловдив Лидия Чорбанова заяви, че в продължение на десетилетие българите водят всички негативни класации, като отбеляза, че с 6 години живеем по-малко от другите.

По думите на кандидата за депутат от "Възраждане" в 25 МИР - София Маргарита Махаева има изтичане на средства. Според нея има занижен контрол за разпределянето им.

Кандидатът за депутат от ПП-ДБ в 25 МИР - София д-р Александър Симидчиев посочи, че трябва да имаме приоритизация и да се спрат течовете, защото има неразумно харчени ресурси и фокусът трябва да бъде върху бързите мерки. Доплащане и реформи в болниците

"Ние данъци и осигуровки няма да увеличаваме. България има най-много болнични легла на брой население в Европа. Предвиждаме процес, който да позволи неефективните болници да бъдат реформирани. Понякога частните болници се управляват по-добре от държавните", отчете проф. Ангелов. Чорбанова е на мнение, че не трябва да бъде увеличавана здравната вноска.

"Възраждане" няма намерение да повишава здравните вноски. Парите и сега стигат, просто не се разпределят ефективно. Трябва да бъде наложен мораториум върху създаването на нови болници. 25% от всички лечебни заведения са локализирани в София. Това е неефектно и не работи", обясни Махаева. Д-р Симидчиев коментира, че достъпът не зависи от броя на болниците, зависи от това имаме ли транспорт за нуждаещите се до болниците.

Д-р Глигоров постави въпроса защо България е изпуснала възможността да изгради протонен център с европейско финансиране, който да лекува тежки онкологични заболявания, включително при деца.

Проф. Ангелов отхвърли тезата в ефира на Bulgaria ON AIR, че ГЕРБ са се отказали от проекта, и посочи, че центърът остава възможен, но вече с национално финансиране.

Според него вината за загубата на европейските средства е в забавянето на Плана за възстановяване при други управления. Чорбанова също насочи отговорността към решения, взети от предишни финансови ръководства. По темата за профилактиката Маргарита Махаева защити тезата, че в системата трябва да се влагат повече средства за ранно откриване и превенция, защото това е по-ефективно и за пациентите, и за бюджета.

Глигоров настоя, че трябва да се разшири обхватът на профилактичните прегледи, особено при жените, като долната възрастова граница бъде намалена. Д-р Александър Симидчиев защити идеята пациентите да получават SMS известия за извършени медицински дейности като мярка срещу злоупотреби с публични средства. Според него това е работещ механизъм за контрол, подобен на банковите известия.

Той подчерта и че телемедицината не трябва да замества лекарите, а да помага там, където достъпът до специалисти е ограничен. Проф. Ангелов постави общ въпрос към всички участници какво ще направят, за да живеят българите по-дълго, и предложи създаване на национален център за скрининг и профилактика. Чорбанова подкрепи идеята за масов, държавно финансиран скрининг и профилактика.

Симидчиев постави акцент върху по-ефективното използване на средствата и вземането на решения на база данни. Глигоров беше по-предпазлив и настоя първо да се решат дълбоките структурни проблеми в системата. В хода на дебата се очерта съгласие, че общинските болници и медицинските кадри са сред най-тежките проблеми в сектора.

Проф. Ангелов предложи модел, при който лекари и сестри в общински болници да се финансират едновременно от лечебното заведение, общината и държавата.

Чорбанова и Махаева се обединиха и около нуждата от по-добро заплащане на младите лекари и медицинските специалисти, както и от ограничаване на доплащането от страна на пациентите. Стигна се и до остър спор за Националната детска болница. Чорбанова попита защо се губят средства, предвидени за оборудването ѝ, а Глигоров заяви, че според него причината е в корупционни зависимости и блокирани процеси.