Според него енергийната битка на XXI век се мести в Арктика, а Гренландия е ключът към нея.
По думите на Владимиров венецуелският добив на нефт, който е около 1% от световния, не е достатъчен, за да разтърси пазара в краткосрочен план.
Експертът допълни, че за чувствително повишаване на добива са нужни десетилетия и милиарди инвестиции, а в рамките на две години увеличението може да бъде едва между 200 и 500 хиляди барела дневно.
► Офертата за „Лукойл” в България
Една от най-важните теми за страната ни е интересът на американската компания Chevron и инвестиционния фонд Quantum Energy към международния бизнес на „Лукойл“, включително активите в България.
► Гренландия и „Голямата игра” в Арктика
Експертът направи паралел между XIX и XXI век, описвайки Арктика като новия център на световното съперничество. Гренландия е стратегическа не само заради местоположението си и новите морски пътища, но и заради ресурсите под леда.
„В недрата на Арктическия океан се съдържа цялата Менделеева таблица – редки метали, суровини, злато, нефт. Който контролира подстъпите към Арктика, именно Гренландия, ще контролира донякъде и Северния полюс“, поясни той.
► Българският газ в Черно море
Относно проучванията за собствен газ в българските териториални води, Владимиров уточни, че те навлизат в най-активната си фаза, но реализмът е задължителен.
„Въпросът е на каква цена този газ може да бъде извлечен. Дори да се стигне до този етап, ще минат поне 5-6 години, преди да се осъществи търговски добив. В Румъния този процес отне повече от десетилетие“, заключи експертът.
Световният пазар на петрол няма да претърпи сензационни промени след събитията във Венецуела, но България може да очаква стратегическа промяна при рафинерията в Бургас. Това прогнозира енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров в "Интервюто в Новините на NOVA”.
„Нищо няма да се промени на световните петролни пазари. Венецуелският петрол е тежък суров петрол, не е много атрактивен. Има много малко рафинерии, които имат желание да го преработват – те са разположени в Китай и по крайбрежието на Мексиканския залив в САЩ“, обясни той.
„Това е добра новина, защото показва ангажимент на голям западен инвеститор, който да поеме контрола над стратегически активи. По този начин рафинерията и бизнесът на „Лукойл“ у нас ще попаднат в ръцете на важен геополитически съюзник, а не в компания, която да „изпере“ руската собственост и да остане проводник на руско влияние“, категоричен бе Владимиров.
)