Какво се случва с климата на планетата, ако Тръмп се сдобие с петрола на Венецуела?

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Каскадите във Венецуела далеч надхвърлят геополитиката и петролните пазари. Има още много проблеми, които се крият под повърхността и за които не можете да очаквате на „човек“, като Тръмп, въобще да му пука.

Засега ще прескочим въпроса за това в какъв свят избираме да живеем… и дали самата идея за цивилизация все още функционира. Ще се върнем на това, но първо…

…

CNN зададе един на пръв поглед прост въпрос: Какво се случва с планетата, ако Доналд Тръмп се сдобие с целия петрол на Венецуела?

Отговорът на климатолози и енергийни анализатори е мрачен и зловещ.

Венецуела лежи върху най-големите доказани петролни запаси на Земята. Над 300 милиарда барела. Тръмп, човек, който открито боготвори изкопаемите горива и осмива климатичната наука, не крие желанието си да отприщи това „черно злато“ чрез мащабни инвестиции на американски корпорации след залавянето на президента Николас Мадуро.

По-голямата част от венецуелските запаси се намират в пояса Ориноко и се състоят от тежък кисел суров петрол – гъст, вискозен и изключително въглеродно интензивен. Той не тече свободно. Трябва да бъде нагряван чрез (често с нагнетяване на пара в находищата) процес, който поглъща огромни количества енергия, обикновено произведена чрез изгаряне на природен газ.

Цитираните от CNN климатични експерти са пределно ясни: този петрол е „мръсен“ (не, не по идеологически причини… поради науката физика).

След добива пък, рафинирането на венецуелския суров петрол е значително по-енергоемко от това на по-леките сортове. Високото съдържание на сяра изисква специализирано оборудване и води до по-високи емисии. Към това да добавим и разпадащата се инфраструктура на Венецуела: стари тръбопроводи, лоша поддръжка…

… и резултатът е катастрофално изтичане на метан.

Според Международната агенция по енергетика метановата интензивност на венецуелските петролни операции е шест пъти над световната средна стойност.

Метанът, в краткосрочен план, е над 80 пъти по-мощен парников газ от въглеродния диоксид.

80 пъти!

Дори, ако големите американски петролни компании успеят да намалят част от неефективностите (едно голямо „ако“!), експертите са единодушни, че съществуват твърди физически граници за това колко „чист“ може изобщо да стане този петрол.

С други думи: това е точно онзи вид гориво, чието разширяване светът не може да си позволи, ако има каквото и да било сериозно намерение да избегне климатичен колапс. Това е петрол, който трябва да си остане под земята.

Икономическата логика не е по-добра. Производството на Венецуела се срина от около 2 милиона барела дневно през 2016 г. до под 1 милион днес. Само поддържането на сегашното ниво би изисквало над 53 милиарда долара инвестиции за 15 години. Връщането към пиковото производство би струвало приблизително 183 милиарда долара.

Всичко това в свят, вече залят с петрол, със забавящ се ръст на търсенето и на прага на глобален енергиен преход.

Както казва един анализатор пред CNN: „Това би бил изключително скъп начин за производство на високостойностен, силно замърсяващ петрол точно в момент, когато глобалното търсене се забавя. Това не е реалистичен сценарий“.

Само не трябва да забравяме едно (ние, дето се очаква да живеем поне малко по-дълго от старци като Тръмп): планетата, за разлика от президентите, конгресите и бизнесмените, не преговаря.

…

Да видим сега другата „страна“ на проблема.

Робърт Райх го формулира доста рязко (в анализ за The Guardian). Райх е бивш министър на труда на САЩ и професор по обществена политика. Той обяснява много ясно, че моралната цел на цивилизованото общество е да предотвратява нападението и експлоатацията на слабите от силните.

Без този принцип, твърди Райх, ние се сриваме в един брутален свят, в който оцеляват само най-мощните.

Този принцип не е модерно изобретение, а е В ОСНОВАТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ УЧРЕДИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ (бащите на американската нация са го заложили). Стои и зад Устава на ООН. Дава живот на следвоенния международен ред. Става дума за успешния доскоро опит да се замени завоеванието със законен ред.

Една права линия свързва опита за преврат на Тръмп на 6 януари 2021 г. със залавянето на Николас Мадуро. И двете действия бяха незаконни. И двете бяха движени от усещане за всемогъщество. И двете отхвърлиха идеята, че правилата важат, когато силата е достатъчна.

Същата логика стои зад заплахите му към Гренландия, Куба и Колумбия.

(И отеква силно във войната на Путин срещу Украйна и в заплахите на Си към Тайван!)

Глобалното неравенство е достигнало исторически крайности. Богатството и политическото влияние са концентрирани в по-малко ръце от когато и да било. Големите технократи, големите петролни корпорации и военно-индустриалният комплекс простират влиянието си не върху държави, а върху цели континенти. Изкуственият интелект заплашва да централизира властта още повече. А три държави – САЩ, Китай и Русия – притежават разрушителни способности, несравними с нищо през човешката история досега.

В тази среда Тръмп е превърнал американското президентство в това, което Райх нарича най-мощния и най-неконтролируемия инструмент на власт в историята на американското управление. С помощта на покорен Конгрес и услужливо мнозинство във Върховния съд.

Историята ни учи на един жесток урок: системи, които се отказват от ограниченията, в крайна сметка се сриват под собствената си тежест. За справка: абсолютно всяка една империя през историята.

Законите, създадени да ограничават силните, защитават и самите тях. Когато тези ограничения бъдат захвърлени, ненаситните апетити за още власт и още богатство ускоряват упадъка.

Беззаконието на Тръмп (екологично, политическо и военно) няма да приключи с Венецуела. То ще преследва хора вътре в Съединените щати, ще дестабилизира глобалното сътрудничество и ще разплете още повече и без това изтънялата нишка, която държи цивилизацията ни.