Ако САЩ нападнат съюзник, НАТО приключва. Всичко приключва

Това го казва и министър-председателят на Дания Мете Фредериксен.

А сега – защо това е важно за България?

Днес е 6 януари. Дата, която в Америка вече не може да бъде отбелязвана като обикновен ден в политическия календар. На 6 януари 2021 г. САЩ преживяха нещо, което дълго време изглеждаше немислимо: столицата им, Капитолия, символът на американската демокрация, беше подложена на атака от собствените си граждани.

Не от външен враг или терористична организация, а от тълпа, подстрекавана от действащ президент и подхранвана от лъжата, че изборите са „откраднати“.

Това беше метеж; опит да бъде спрян мирният трансфер на власт… основен принцип, без който демокрацията просто спира да съществува. Заявката да се изплюе в лицето ѝ (на демокрацията) беше направена ясно и силно още тогава, но явно американците не му повярваха тогава, та решиха да се заиграят с късмета и втори път.

Тогава мнозина се утешаваха с мисълта, че това е изолиран момент. Че Америка е „видяла дъното“ и ще се върне към нормалното. Че системата е издържала теста.

…

Днес, пет години по-късно, става все по-трудно да се поддържа тази илюзия.

Същият начин на мислене, който оправда вътрешния метеж, днес оправдава външната агресия. Отношението към закона, което превърна Конституцията в пречка, днес превръща международното право в някаква си досадна формалност. И същата увереност, че „силата решава“, явно вече не се ограничава само в рамките на Съединените щати.

И когато днес говорим за Венецуела или за Гренландия, или за заплахите към НАТО, или за политизирането на американската армия, говорим за една и съща логика, започнала на 6 януари 2021 г. Същата логика, според която правилата са условни, а силата е последният аргумент.

Поводът са поредните (!) изказвания на Доналд Тръмп, че САЩ „се нуждаят много, много силно“ от Гренландия. Който го направи (абсолютно неслучайно) точно след военната операция във Венецуела, използвайки я за пресен фон, с който да размахва пръст и да показва мускули. Да заплашва, с други думи. Тръмп започва да се излага с откровени фантазии за анексия на натовска територия.

Премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен беше напълно ясен и директен, като каза, че няма място за заплахи, натиск и приказки за анексия между партньори.

Дания и Гренландия са част от НАТО. Ако САЩ нападнат Гренландия по какъвто и да е начин (дори с хибридки, по руски модел), това означава атака на страна от НАТО срещу друга страна от НАТО. Пълен абсурд! Тотална глупост и лудост!

И, благодарение на Тръмп, тази щуротия вече съвсем не звучи като проста хипотеза.

След отвличането на Николас Мадуро във Венецуела (без мандат от Конгреса и без санкция на ООН!!!) много хора си казаха: „Добре де, Мадуро е диктатор, голяма работа“.

Да, Мадуро е диктатор, но методът има значение. И когато методът е едностранна военна сила, упражнена без правила, последствията са глобални.

Става дума за скъсване с основен принцип: че граници между съюзници не се пипат със сила. Никога.

Тук идва втората, още по-тревожна линия – какво се случва вътре в самите Съединени щати.

The Guardian цитира бившия генерал-майор Пол Итън, човек с 37 години служба, обучаван във Уест Пойнт, изпращан да възстановява иракската армия след 2003 г.

Той използва думи, които по принцип не се хвърлят леко: той говори за това, че

По думите му, администрацията на Тръмп систематично прочиства висшето военно ръководство, уволнява независими военни юристи, инспектори и генерали и ги заменя с хора, които не се кълнат във вярност към Конституцията, а лично към президента.

Това е промяна в самата природа на армията: от професионална, подчинена на закона, към политически инструмент. И не става дума за армията на някой си латиноамерикански диктатор, а за най-силната армия в света. Смущаващо е… Меко казано.

Историята е безмилостно ясна по този въпрос: държави, които политизират армията си, рано или късно я използват без задръжки. Тоест, когато военните престанат да се питат „законно ли е“ и започнат да се питат „какво иска лидерът“, тогава международното право става досадна формалност. Пренебрежима.

И тогава идеята, че САЩ могат да „вземат“ Гренландия, вече не изглежда като шега.

Създадено е през 1949 г. с една-единствена цел: никога повече силните да не поглъщат слабите без последствия.

Член 5 е сърцето на Алианса: атака срещу един е атака срещу всички. Това е политическият еквивалент на „не пипай“.

И точно затова НАТО работи. Не защото всички са еднакво силни, а защото силата е колективна, а не произволна.

България не е ядрена сила. Нито има самолетоносачи. Нито може сама да се противопостави на регионалните хищници от Евразия. НАТО е причината българските граници да не са „отворен въпрос“ и „сферите на влияние“ да са теория, а не практика. Засега поне.

НАТО е причината някой да си помисли два пъти, преди да реши, че може да „възстановява ред“ със сила.

Но, ако НАТО се разпадне, България не става по-независима, а става уязвима. Става руска.

Ако САЩ (държавата, която е гръбнакът на Алианса) реши, че може да напада съюзник, тогава целият смисъл на НАТО изчезва. НАТО изчезва.

От Венецуела, през Гренландия, до политизираната армия – всичко това е част от един и същи процес. Разпадането на правилата.

Има ли още някой, който да не вярва, че Тръмп работи за Путин и неговите интереси? Сега ясно ли е защо в про-путинските групи толкова яростно се правеше реклама на Тръмп години наред? Агент Краснов не спи, действа си по зададените задачи с пълна сила.