Кога президентът ще връчи първия мандат за съставяне на правителство

Ако не се постигне съгласие за правителство, президентът, след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.

През втория ден на разговорите с представители на парламентарните групи на "Възраждане" и "ДПС – Ново начало" бяха коментирани темите за бюджета, изборните промени и животът на настоящия парламент.

Подкрепихме "стария" бюджет да влезе за обсъждане в пленарна зала, за да е ясно на всички български граждани кои са против него, заяви Тошко Йорданов пред президента.

Президентът повдигна и темата за бюджета и посочи, че загадка за хората извън парламента е какво точно стана с бюджета.

Очаква се в следващите дни президентът Румен Радев да връчи първия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Държавният глава обяви намеренията си на 19 декември 2025 г. в края на консултациите с представители на парламентарните групи в 51-вото Народно събрание, направени след оставката на правителството, начело с премиера Росен Желязков. Консултациите започнаха на 15 декември.

Първият проучвателен мандат се връчва на най-голямата политическа сила в парламента - ГЕРБ - СДС.

Според Конституцията, след оставката на кабинета, президентът трябва да започне нова процедура по връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство. Съгласно основния закон, след консултации, президентът възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Ако в седемдневен срок кандидатът не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за премиер. Ако и в този случай не бъде предложен състав на правителство, отново в едноседмичен срок, президентът възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

В първия ден на консултациите при държавния глава през декември с парламентарните групи на ГЕРБ – СДС и на "Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) акцентите бяха бюджет 2026, промени в Изборния кодекс и евентуален политически проект на президента. От ГЕРБ – СДС призоваха държавният глава да определи дата за избори, както и да участва в тях със свой проект, предвид това, че според тях Радев често създавал политически проекти. Председателят на ДСБ Атанас Атанасов поиска Радев да каже дали ще прави свой политически проект и дали ще се яви на парламентарните избори. Радев отговори, че не говори за политически проект, въпреки че това от години непрекъснато се внушава, и призова консултациите да не се превръщат в предизборна кампания.

Държавата се намира в доста сложна ситуация, за нас е кризисна, коментира лидерът на „Възраждане“ и на парламентарната група Костадин Костадинов. Затова смятаме, че няма защо повече да губим време – колкото по-скоро дойдат новите избори, толкова по-добре, допълни той.

Ние ще подкрепим удължителен бюджет при ситуация, в която повечето политически сили го искат, въпреки че сме за редовен бюджет, каза заместник-председателят на парламентарната група "ДПС – Ново начало" Йордан Цонев. По думите му, обаче, удължителният бюджет не дава възможност за защита на големи социални групи.

Бюджетът за следващата година и евентуални промени в Изборния кодекс бяха сред акцентите в третия ден на консултациите, в който президентът се срещна с представители на парламентарните групи на "БСП – Обединена левица" и "Има такъв народ" (ИТН).

Според председателя на БСП и вицепремиер в оставка Атанас Зафиров незрялостта на политическата система и партийният егоизъм е довел до това, че управлението е загубило легитимност. Той каза, че е изненадан от неразбирането на очакванията на българското общество.

На 18 декември Румен Радев се срещна с представители на парламентарната група "Алианс за права и свободи" (АПС) и "Морал, единство, чест" (МЕЧ). С тях президентът обсъди евентуалната дата за изборите, има ли възможност за промени в Изборния кодекс и възможна ли е нова управленска конфигурация в рамките на 51-вото Народно събрание.

Радостин Василев от МЕЧ заяви, че февруари не е добър избор за провеждане на предсрочен вот, а президентът отговори, че разбира аргументите им и ги подкрепя. Ако от партията получат третия мандат, ще го забавят технически, за да може изборите да се проведат в месец, в който има по-малка вероятност за снегове и логистичната работа да бъде по-удобна, заяви Василев.

В последния ден на консултациите президентът се срещна и с най-малката парламентарно представена партия – "Величие". Лидерът ѝ Ивелин Михайлов коментира, че това Народно събрание е абсолютно нелегитимно от неговия старт, заради манипулациите на последните избори и подмяната на вота на хората. Михайлов се обяви за избори през февруари-март, за машинно гласуване с вадене на бележка и осигурени поне 13 000 членове на СИК.