Най-рискови периоди за природни сътресения през 2026 г.

1. Януари – Март: Преходен климатичен период

Ситуацията се усложнява през февруари и март, когато затъмненията засилват приливите. Комбинацията от нестабилно време и силни океански приливи е основната причина за риска от наводнения в ниските крайбрежни райони.

2. Май – Юни: Пик на Слънчев цикъл

Технологични смущения: Силните слънчеви изригвания могат да объркат работата на GPS навигациите, интернет връзките и дори да предизвикат повреди в електрическите мрежи.

Небесни явления: Ще виждаме полярни сияния на места, където те обикновено не се появяват (включително и над Балканите), което е красив, но и предупредителен знак за силата на слънчевата буря.

Влияние върху здравето: Много хора, чувствителни към магнитните промени, могат да усетят по-силно главоболие, отпадналост или безсъние през тези критични месеци.

3. Юли – Август: Глобален топлинен рекорд и пожари

Метеоролозите предвиждат, че 2026 г. ще бъде една от четирите най-горещи години в историята на измерванията, с температури близо до критичната граница от 1.5°C над прединдустриалните нива.

Рискове: Периодът юли-август се очертава като най-критичен за екстремни горещи вълни и продължителни засушавания. Това значително повишава риска от мащабни горски пожари в Средиземноморието, Австралия и Северна Америка.

Критична дата: Пълното слънчево затъмнение на 12 август е значимо събитие, което може да причини краткотрайни, но резки промени в атмосферното налягане и температурата в зоните на неговото преминаване.

4. Ноември – Декември: Приливни влияния и „Суперлуни“

Краят на годината е свързан с най-силните гравитационни влияния от Луната.

Заключение

Подготовката на системите за ранно известяване през посочените периоди е от ключово значение за минимизиране на щетите от евентуални природни сътресения.

2026 г. ще изисква от нас да бъдем много по-подготвени в две основни посоки:

• Защита на техниката и мрежите: Силното Слънце може да доведе до аварии в тока и интернета, затова е важно системите ни да са по-издръжливи.

• Разумно ползване на водата: Заради рекордните жеги, трябва да се научим да пестим водата и да я управляваме много по-внимателно, за да избегнем суша и недостиг.

Анализите на водещи метеорологични служби и научни институти (като NOAA и британската Метеорологична служба) очертават 2026 г. като период на значителна климатична динамика и повишена слънчева активност. Комбинацията от геофизични и климатични фактори предполага няколко критични прозореца, в които рискът от природни сътресения е по-висок.

Началото на 2026 г. се очаква отслабващото влияние на феномена Ла Ниня и прехода към неутрална фаза. Макар влиянието да отслабва, този период е рисков, защото климатът става нестабилен, докато търси своя нов баланс. Представете си го като „превключване на скоростите“, което често води до внезапни и силни зимни бури.

Според прогнозите 2026 г. ще бъде в активната фаза. През пролетта и лятото нашето Слънце ще достигне точката на своята най-голяма активност. Това е моментът, в който ще е най-неспокойно и ще изхвърля огромно количество енергия към Земята. Какво означава това? Представете си Слънцето като огромен генератор, който на всеки 11 години достига своя „кипящ предел“. 2026-а е именно такава година – на максимално напрежение. Повишената честота на мощни слънчеви изригвания и коронарни изхвърляния на маса могат да доведат до силни геомагнитни бури.

• Рискове: На 24 ноември и 24 декември ще наблюдаваме „Суперлуни“, като декемврийската ще бъде най-близката до Земята за цялата година. Комбинацията от перигей и пълнолуние е предпоставка за т.нар. „кралски приливи“ (King Tides), които могат да доведат до сериозни наводнения по крайбрежията дори при липса на бури.

• Сеизмичен аспект: Макар и без категорично научно потвърждение за точно прогнозиране, някои изследователи отбелязват корелация между силните приливни сили по време на Суперлуни и засилената тектонична активност в сеизмично нестабилни зони.