Какво се случва с бюджет 2026 след оставката на кабинета: Ще бъдат ли блокирани парите на държавата?

В последните години се е случвало многократно да влизаме в новата година без приет бюджет и да работим с удължаване на бюджета от предходната година. Каква е разликата този път? Въвеждането на еврото от 1 януари.

Ако процедурата по новия бюджет остане на пауза, Министерският съвет вероятно ще предложи удължителен закон на настоящата финансова рамка. В него има опция да бъдат записани различни промени, но според синдикатите това няма да е достатъчно.

Финансистът Любомир Дацов е категоричен - правителството трябва да внесе в НС предложение за мостов закон, като вътре изрично всички подробности за промени в разходните части трябва да бъдат упоменати.

От Фискалния съвет не изключват категорично възможността до края на годината да се гласува нов бюджет. Чисто законово обаче има механизми, които да гарантират нормалното функциониране на държавата и без действащ бюджет.

Междувременно каси на БНБ работят извънредно този уикенд. Заради огромния интерес на хората към стартовите пакети в евро, те са с нормално работно време, ще работят в неделя, а и през почивните дни следващата седмица.

След протестите и оставката на правителството - един от основните въпроси е има ли рискове да влезем в новата година без нов бюджет. Слагането на процедурата на пауза означава, че от 1 януари ще сменим левовете в евро, но социалните плащания и минималната заплата вероятно ще останат на нивата от тази година.

Според синдикатите замразяването на социалните доходи и минималната заплата при смяна на валутата може да създаде допълнителни трудности на хората. И допълват - на минимална заплата са около половин милион българи. Експерти от фискалния съвет, обаче, обясняват - Нов размер на минималната заплата може да бъде записан в удължителния закон за бюджета.

Като заложник на политически актове - така видяха ситуацията с бюджета за 2026-та година синдикатите. „Предателство е към работещите, които чакат ръст на заплатите си, предателство е и към пенсионерите, които чакат актуализация на пенсиите по швейцарското правило. Предателство е и към майките, които чакат ръст на майчинските за втората година”, коментира главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

“Важно е да имаме бюджет, а не удължителен закон. Да, ние свикнахме бюджетната година да не съвпада с календарната, но в крайна сметка сменяме паричната единица. Има куп предизвикателства, които трябва да бъдат таргетирани през икономическата политика. Със стария бюджет нищо не правим - само се самозалъгваме”, смята Костов.

"Разходите ще бъдат съответните през същия период на миналата година, ограничени от размера на приходите, които ще дойдат в рамките на съответния месец. Има възможност да се коригират, ако през предходната година, т.е. 2025 г., има настъпили промени или актове, които водят до по-високи разходи. Ако има увеличени пенсии - пенсиите са увеличени, ако има увеличена минимална работна заплата - разходите се извършват в размера, който е одобрена", поясни Дацов.

Проектът на бюджет за 2026-та предвиждаше да отпадне автоматичното повишаване на заплатите в МВР, отбраната и висшето образование спрямо размера на средната заплата за страната. Докато този текст не бъде приет, обаче, в тези сектори си важат старите правила.

"Така или иначе се предвижда срок на актуализация. Не е задължително това нещо да е от началото на годината или да не стане от последващ период - нека напомним, че през 2025-та година една значителна част от средствата бяха изплатени със задна дата", допълни Дацов.

Работодателите остават лаконични в коментарите си. В позиция до NOVA от Българската търговско-промишлена палата (БТТП) посочиха, че за тях удължителен закон за настоящия бюджет няма да навреди на икономиката, а следващото управляващо мнозинство трябва да предложи реформи в публичните финанси.