Как Тръмп раздели света (и как иска да промени международния ред)

И още:

________________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Стратегиите за национална сигурност, които всяка администрация на САЩ публикува от време на време, често са скучни документи, които бързо потъват в забвение.

Последната обаче, издадена от администрацията на Тръмп миналата седмица, е изключение. Тя задължително трябва да бъде прочетена, защото очертава най-мащабното пренасочване на външната политика на САЩ от началото на Студената война преди 80 години.

Редакторът на European Pravda Антон Филипов е намерил много интересната колонка на Ричард Хаас, старши съветник в Centerview Partners: Завоят на Тръмп: какво променя новата стратегия за сигурност на САЩ.

В цитирания материал можете да намерите авторовото мнение, че документът (стратегията) де факто одобрява система на сфери на влияние:

– САЩ ще водят в Западното полукълбо;

– Русия и ЕС ще „уреждат помежду си“ европейските въпроси;

– Китай ще има значителна роля за бъдещето на Азия – стига „да не прекрачва границата“.

Хаас и Филипов отбелязват, че документът изобщо не се церемони: „Необичайното влияние на по-големите, по-богатите и по-силните държави е вечна истина в международните отношения“.

Америка вече мисли първо за себе си!...

Това, което веднага прави впечатление, е, че действията на САЩ се определят основно от директната полза за американската икономика, за отделни американски компании и за сигурността на територията на САЩ.

„Съюзници са само онези държави, които поемат много по-голям дял от отбранителното бреме“, подчертава Хаас.

Филипов отбелязва, че най-голямата промяна е, че Западното полукълбо (дълго време пренебрегвано) сега е поставено в центъра на американската стратегия за национална сигурност. То е първо в списъка на американските приоритети и е разгледано преди всички други региони.

Индо-Тихоокеанският регион е втори по важност; Близкият изток остава назад.

Индо-Тихоокеанският регион заема „сребърния медал“, като предотвратяването на конфликт около Тайван е ключов приоритет.

За разлика от него администрацията иска да намали ролята на САЩ в Близкия изток, който доминираше външната политика на Вашингтон през последните 35 години.

Европа обаче е най-остро критикуваната.

„Европа получава най-суровото отношение“, отбелязва Хаас. В документа Европейският съюз се описва като структура, която подкопава свободата и суверенитета. Общото отношение към Европа е негативно, покровителствено и тревожно.

За разлика от Европа Русия се измъква лесно, подчертава Хаас. Тя не е представена като противник. Нещо повече:

– настояването за мир в Украйна е безусловно,

– Путин може да е доволен от целта за възстановяване на „стратегическата стабилност с Русия“,

– документът подлага на съмнение „възприятието, че НАТО е вечно разширяващ се алианс“.

Така Хаас заключава, че епохата, в която САЩ крепяха алианси и международни институции, отстояваха демокрацията, човешките права и върховенството на закона, е приключила.

„Светът вероятно ще стане по-безреден, по-малко свободен и по-малко проспериращ – не на последно място защото тази администрация има повече от три години мандат пред себе си“.

Според анализа Русия и Китай ще видят нови възможности, докато традиционните съюзници на САЩ в Европа и Азия ще се сблъскат с по-големи рискове и трудни избори.

Единственото сигурно е, че една историческа ера приключва. И започва нова.

Хаас е доста обран в описанието си и критиката си към режимите в Москва и Вашингтон, но от събитията в последната седмица спокойно може да се направи заключението, че с тази стратегия Тръмп не просто преначертава външната политика на Америка, а направо премахва самата идея за общ Запад.

Дали това не е мечтата на Путин?

Посланието е ясно: всеки сам за себе си, силният е правият. В такъв свят Европа вече не е партньор, а някаква там променлива в уравнение, което Вашингтон си решава. Русия и Китай ще използват всичко това. И още как. Съюзите ще се разклатят. А държавите между тях (включително България) ще бъдат оставени да балансират в далеч по-опасна среда. Това много повече от промяна в стратегията. Това е…

… началото на нов международен ред, в който старите гаранции не важат.