Според документите Менгеле, известен като „Ангела на смъртта“ заради жестоките си медицински експерименти върху затворници в Аушвиц (Южна Полша), първоначално влиза в страната с фалшив италиански паспорт през 1949 г. под името Хелмут Грегор.
Към момента на написването на тази бележка Менгеле вече е избягал в Парагвай, след като международният натиск върху Аржентина за екстрадицията му се засилва по искане на Западна Германия.
Около 1960 г. той пристига в Бразилия, където живее до смъртта си през 1979 г. Според документите аржентинското разузнаване е продължило да следи нациста през целия му живот в Южна Америка.
Правителството на Аржентина е поддържало подробно досие на нацисткия военнопрестъпник Йозеф Менгеле, който е водил сравнително спокоен живот в страната, преди да избяга в Парагвай през 1959 г. Това разкриват разсекретени документи, цитирани в предаване на Fox News.
По това време аржентинското правителство е известно с това, че предоставя убежище на нацисти, бягащи от Европа след войната. Анализът на документите, извършен от Fox, показва, че към 50-те години на миналия век властите вече са знаели за присъствието на Менгеле в страната.
Менгеле се е чувствал толкова комфортно в Аржентина, че през 1956 г. започва да използва истинското си име. Той дори поисква оригиналното си удостоверение за раждане от посолството на Западна Германия в Буенос Айрес и иска да промени документите си за самоличност, за да отразяват истинското му име.
Бележка на аржентинската Федерална координационна служба от 1960 г. доказва, че страната е била наясно с истинската самоличност на Менгеле. В нея се цитира и неговото обяснение защо е използвал фалшиво име при влизането си в страната, когато е решил да смени официалната си самоличност.
„Така се оказва, че запазвайки истинското си име, субектът е принадлежал към СС. същевременно той проявява нервност, заявявайки, че по време на войната е работил като лекар в германските СС в Чехословакия, където Червеният кръст го е заклеймил като „военен престъпник“. Той е изучавал антропология и е бил известен на съдиите от Нюрнбергския трибунал, особено във връзка с изучаването на черепи и кости“, гласи преводът на документа.
)