Как Русия подмолно атакува Армения

Русия засилва дезинформационната си кампания, за да подкопае подкрепата за прозападното правителство на Армения преди парламентарните избори през юни 2026 г. Какви методи и тактики използва Москва?

Експерти смятат, че засилената активност на Русия е част от координирана кампания срещу премиера Никол Пашинян и неговото правителство преди изборите в Армения през юни следващата година. Макар дезинформацията, свързвана с Кремъл, да не е нищо ново в Армения, с наближаването на датата за изборите мащабът и сложността на тези действия се засилват.

„Разпространението на наративи стана по-организирано, по-бързо, а посланията вече са доста по-целенасочени“, казва пред "Дойче веле" Асмик Хамбарцумян, главна редакторка на независимата арменска платформа за проверка на фактите Fact Investigation Platform. Генерирани от изкуствен интелект снимки, аудио и фалшиви съобщения се появяват в информационното пространство на Армения за първи път, добавя тя.

„Целта изглежда е да се подкопае доверието в арменските институции, да се дискредитира западният ангажимент на Армения и да се отвори пространство за политически участници, които са по-благоприятни за Кремъл“, смятат наблюдателите Сопо Гелава и Гиви Гигиташвили от Лабораторията за цифрова криминалистика (DFRLab), която провежда изследвания със софтуер с отворен код.

Гелава и Гигиташвили обръщат внимание на появата на „враждебни наративи“, циркулиращи в руските и проруските медийни системи, изобразяващи арменското правителство като корумпирано, морално компрометирано и поддържащо тайни отношения със западното разузнаване. С тези послания се атакуват институциите на страната, а целта е да се подкопае репутацията на Армения пред Запада.

Амбарцумян добавя, че друга ключова тема на проруските послания е изобразяването на Запада като заплаха за Армения, а Москва - като единствен надежден защитник на страната. Освен проруски и свързвани с Кремъл играчи, в тази дезинформационна кампания се включват също и участници от Армения и Турция, показват наблюденията. След разпадането на Съветския съюз Армения си върна независимостта през 1991 година и оттогава е под силно руско влияние.

Докато предишните правителства поддържаха тесни връзки с Москва, разривът настъпи след като националното движение, наречено Кадифена революция, през 2018 г. докара Пашинян на власт. Отношенията се влошиха допълнително, когато Армения обвини Русия, че не е изпълнила задълженията си по време на въоръжените нападения на Азербайджан в Армения през 2021 и 2022 година.

На свой ред, високопоставени арменски служители обвиняват Москва, че води хибридна война, която председателят на арменския парламент Ален Симонян очаква да се засили допълнително през 2026 г. Русия отхвърля обвиненията, че се меси във вътрешните деля на Армения. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви по-рано този месец, че Русия „винаги е уважавала и ще продължи да уважава суверенните решения на всяка нация“.

Русия използва редица тактики, за да повлияе на информационното пространство на Армения - прокремълски мрежи от ботове, групи в Телеграм и други. Една такава мрежа е Matryoshka, която преди това е участвала в акции за оказване на влияние в САЩ, Германия и в Молдова. Разследващото издание „The Insider“ отбелязва, че Matryoshka е започнала да атакува Армения и Пашинян още от юни. Според изданието това бележи „рекордно дълго време за подготовка“ на предизборната активност на бот мрежите.

От 2023 г. Matryoshka разпространява дезинформация чрез генерирани от изкуствен интелект видеоклипове и публикации, имитиращи надеждни западни медии. Ботовете са разпространявали клипове в платформите X и Bluesky, които обвиняват Пашинян в „разрушаване на културния код на Армения“ и насърчаване на „нетрадиционни ценности“.

Освен ботове Русия използва и техники на „двойници“ – създава уебсайтове, имитиращи утвърдени медии, за да разпространява изфабрикувано съдържание. „DFRLab е документирал изфабрикувани скандали и фалшиви истории за корупция, разпространявани от новосъздадени уебсайтове и социални канали, които имитират реални платформи. Много от фалшивите им копия са се появили в изумително кратък срок и работят координирано, са установили Гелава и Гигиташвили от DFRLab. Те разполагат с технически доказателства, че „тези кампании са свързани с Русия“, уточняват те пред ДВ. През юли двамата изследователи разкриха кампания, насочена към арменска аудитория, която прокарва невярното твърдение, че подкрепяни от САЩ биолаборатории провеждат тайни военни експерименти върху арменски цивилни със съгласието на арменското държавно ръководство.

Разказът е публикуван от londontimes.live - сайт, проектиран да наподобява западно издание, и според DFRLab е разпространяван от руски и неруски прокремълски играчи. Източникът на историята е Руската фондация за борба с несправедливостта - група, основана през 2021 г. с подкрепата на Евгений Пригожин, която се възприема като дезинформационен фронт, свързан с Кремъл.

С наближаването на парламентарните избори през 2026 г. в Армения Москва прилага тактики, изпитани и в други постсъветски държави. Според DFRLab Русия използва в Грузия и Армения сходна стратегия: „В Грузия руските наративи бяха разпространявани от правителствени представители и от проправителствени медии, което ги прави част от собствената комуникационна стратегия на правителството. В Армения тези наративи се промотират обаче както от местни проруски гласове, така и от свързани с Кремъл външни играчи, които са насочени към арменска аудитория“, казват Гелава и Гигиташвили.

Така за Армения е избран подобен на този в Молдова подход с дирижирани от Кремъл дезинформатори. Такъв е например случаят с неправителствената организация „Евразия“ в Молдова, свързана с избягалия от страната проруски магнат Илан Шор, обвинен в опит да провали процеса на присъединяване на Молдова към ЕС. В този смисъл от DFRLab предупреждават, че някои от документираните в Молдова тактики ще зачестят и в Армения с наближаването на датата за изборите догодина.