Изследване за произхода на езика може да трансформира детското развитие и изкуствения интелект

Тяхното проучване, публикувано наскоро в рецензираното списание „Сайънс“ (Science), твърди, че езикът трябва да се разбира като биокултурен феномен, изграден от множество еволюционни нишки, а не от една единствена начална точка.

За да илюстрира стойността на своята рамка, статията разглежда три области, където биокултурната перспектива помага за изясняване на дългогодишни въпроси.

Изследването също така посочва социалните основи на езика, отбелязвайки, че силната склонност на хората да споделят информация е в основата на комуникацията, но рядко се среща при други животни.

Проучване, което би могло да повлияе на всичко - от изследванията на детското развитие до дизайна на по-естествено звучащ изкуствен интелект, твърди, че човешкият език не е възникнал от един еволюционен пробив, а от постепенното сближаване на биологичните способности и културното учене, предаде израелската новинарска агенция ТПС.

В продължение на векове учени и философи се стремят да обяснят как хората са развили способността да говорят, да създават граматика и да споделят смисъл. Въпреки че езикът е една от определящите черти на човешкия вид, корените му остават неуловими.

Учени от Еврейския университет в Йерусалим се опитаха да преодолеят безизходицата, като обединиха открития от лингвистиката, психологията, генетиката, неврологията и комуникацията с животните, създавайки това, което авторите описват като единна рамка за разбиране на езиковата еволюция.

Изследователите твърдят, че нито едно изолирано биологично или културно явление не може да обясни появата на езика. Човешката комуникация, казват те, е възникнала от пресечната точка на способности като произвеждане на нови звуци, разпознаване на модели, формиране на сложни социални връзки и предаване на знания в рамките на и между поколенията. Това взаимодействие между биологията и културата, според тях, е от съществено значение за разбирането как езикът се е превърнал в богато структурираната система, която хората използват днес.

Авторите предупреждават, че изследванията понякога са в застой, защото различни научни дисциплини са изследвали езика изолирано. Те твърдят, че развитието на областта изисква интегриран подход, способен да обхване пълния набор от биологични и културни сили, които оформят комуникацията, допълва БТА.

Един от фокусите е вокалното обучение, умение, решаващо за човешката реч, но ограничено сред най-близките ни роднини примати. Видове като птици, прилепи и китове показват много по-силни способности за вокално обучение и авторите твърдят, че тези сравнения предлагат ключови прозрения за човешката реч.

Изследването също така подчертава бавното възникване на езиковата структура, заявявайки, че граматиката се е оформяла през поколенията чрез многократна употреба и културно предаване, процес, очевиден в развитието на нови жестомимични езици и в лабораторни симулации.

Констатациите предлагат няколко практически последици. За езиковите интервенции в ранното детство, изследователската рамка предполага, че трудностите в речта или разбирането могат да възникнат от различни отделни елементи – като например вокално учене, разпознаване на модели или социална мотивация – което позволява на медиците да избират подходящи терапии, вместо да третират езика като едно-единствено умение.

Проучването е от значение и за изкуствения интелект, показвайки, че комуникационните системи стават сложни не чрез един пробив, а чрез постепенно културно предаване и социално взаимодействие. Моделите с изкуствен интелект, проектирани да учат по по-интерактивни, подобни на човека начини, биха могли да развият по-естествени комуникационни способности.

Освен това, биокултурният подход може да помогне на изследователите да разберат и диагностицират комуникационните нарушения по-добре, като покажат кои специфични компоненти на езика се разпадат при състояния като аутизъм, езиково разстройство в развитието или афазия, което води до по-ефективни лечения.