Бьорк на 60: Най-силната ми страна е и най-голямата ми слабост

Бьорк започва музикалната си кариера на 11-годишна възраст, издавайки първия си албум през 1977 г., който включва кавър версии на популярни песни и исландски народни песни.

Участва в няколко филма, най-известен от които е "Танцьорка в мрака" (2000) на Ларс фон Триер, за който печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Кан.

Освен с музиката си, Бьорк е известна и като защитник на екологичните каузи в Исландия.

Ето и няколко цитата от нея, публикувани от "Четилище":

"Невероятно е как природата задава настройка на женските същества да се грижат за другите, но не и да се грижат за себе си".

"Аз съм си самодостатъчна. Прекарвам много време сама и се изключвам много лесно. Когато общувам, общувам на 900 процента, след което се изключвам, а това плаши хората понякога".

"Вярвам, че понякога дисциплината е изключително важна. Не съм мързелива крава, която по цял ден се излежава".

"Най-силната ми страна е и най-голямата ми слабост е в това, че не съм способна два пъти да правя едно и също".

"Ако искаш да се случи нещо, което не се е случвало преди, ще трябва да си позволиш да направиш много грешки".

"Целият свят за мен е звуци".

"В тялото ви има някои емоции, които дори и най-добрият ви приятел не може да разбере. Но пък ще намерите подходящия филм или пък правилната книга и те ще ви разберат".

"Чувствата не са създадени просто, за да се мотаят на около. Трябва да изживяваш всичко на максимална степен. Аз например не ям много, но много обичам да ям".

"Ако искате ми вярвайте, но аз съм малко непохватна с технологиите. Сигурно за това бяха толкова развълнувана от тъчскрийна – дори идиот може да го ползва".

"Футболът е фестивал на плодородието. 11 сперматозоида се опитват да влязат в едно яйце. Наистина съжалявам вратаря".

"През тийнейджърските си години се бунтувах срещу мисленето на хората в Исландия, че чужденците са зли и че ако не носиш вълнена шапка и не ядеш овце, предаваш националното си наследство".

"В Рейкявик, Исландия, където съм родена живееш, заобиколен от планините и океана. И все пак си в европейска столица. Затова никога не можах да разбера защо трябва да избирам между градския начин на живот и този сред природата".

"Хората често ме питат за ескимосите, но в Исландия есимоси няма".

"Като тийнейджър, в Исландия, хората ме замяраха с камъни и ми крещях обидни думи, защото смятаха, че съм странна. Без значение с какво съм облечена, такова нещо в Лондон никога не ми се е случвало".

"В магазините за дрехи втора употреба ме обзема напълно ловният инстинкт".

"Няма нищо по-лошо от момиче, облечено цялото в розово".

"Господ не е значителна част от живота ни в Исландия, за разлика от Америка или Европа. Не познавам някой, който ходи на църква, когато преминава през тежък развод или е в депресия. Вместо това, ние излизаме сред природата".

"Не очаквам хората да ме разберат. Това би било доста арогантно. Мисля, че на света има много хора, които никой никога не ги разбира".

Исландската певица Бьорк навършва 60 години днес. Родената като Бьорк Гвудмундсдоутир е автор на песни, композитор, музикален продуцент, диджей и актриса, ценена заради своя уникален, еклектичен стил и силно въздействащ глас.

След разпадането на The Sugarcubes през 1992 г., Бьорк се премества в Лондон и започва изключително успешна самостоятелна кариера. Нейните солови албуми като Debut (1993), Post (1995) и Homogenic (1997) смесват електронна музика, авангард, трип-хоп, джаз и класическа музика, утвърждавайки я като новатор в музикалната индустрия.

Бьорк е продала над 40 милиона записа по света и е включена в списъка на списание "Тайм" за 100-те най-влиятелни хора в света през 2015 г.. Тя е носител на множество награди, включително пет награди BRIT и 16 номинации за "Грами". Списание Rolling Stone я определя като една от най-великите певици и автори на песни на всички времена.

"Ако можете да направите природата и технологията приятели, то тогава можете да сприятелите всички, да запазите всички непокътнати. Това е, което жените правят често – те са лепилото между много неща. Не само като артисти, но каквато и да е професията им: в офиса, или като домакини. Това, което правят жените е невидимо и често остава недооценено".

"Искам да подкрепя младите момичета, които сега са на 20 и да им кажа: Вие не си въобразявате. Трудно e. Всичко, което един мъж, казва веднъж, вие трябва да го кажете пет пъти. В днешно време момичетата се сблъскват с различни проблеми. Аз научих, по трудния начин, че ако искам да осъществя идеи си, ще трябва да се преструвам, че тези идеи идват от мъжете. Станах много добра в това и дори сама не го забелязвах. Просто нямам его. Това не ме притеснява толкова. Просто искам всичко да е наред".

"Изглежда всичко в света е проектирано за очите – градовете са построени да изглеждат прекрасно, но шумът е ужасен. Правят телефони, които изглеждат страхотно, но звучат отвратително. Мисля, че е дошло време да обърнем внимание и на другите си сетива".

"Правя снимки, за да помагам на хората да разбират музиката. Много е важно, че съм една и съща в емоционално отношение и в музиката, и в снимките. При повечето хора очите са развити по-добре отколкото ушите. Ако те видят определена емоция в снимка, тогава те ще разберат и музиката".

"Начинът, по който музиката може да ти въздейства е магически. Когато преживявате труден момент, тя е единственото нещо, което може да ви спаси. Има толкова много песни за разбити сърца на този свят, защото музиката е, може би, перфектният начин да се изрази нещо подобно".

"За мен модата е фашизъм. Модните списания ни заповядват: трябва да си такъв, подчинявай се, подчинявай се, подчинявай се. Да си сложи нещо, което е излязло от мода е най-голямото престъпление, което може да извърши една жена. Очаква я публично наказание на централния площад".