Библиотекарят Ирен Ценова: В България има силна джаз общност, включваща традиционалисти и авангардни музиканти

В България има силна джаз общност, която включва както традиционалисти, така и авангардни музиканти. Жанрът у нас продължава да се развива активно, опирайки се както на дългогодишни музикални традиции, така и на модерни експериментални течения. Това каза библиотекарят от отдел „Изкуство“ на видинската библиотека Ирен Ценова в Националния пресклуб на БТА във Видин при представянето на октомврийския брой на списание ЛИК на тема "България в джаза“.

Джазът навлиза в България в края на 20-те и началото на 30-те години на XX век под силното влияние на западните музикални течения. Първоначално възприеман като модернистичен и новаторски жанр, той бързо се превръща в неразделна част от градския музикален живот.

Тя допълни, че истинският разцвет на жанра настъпва през 50-те и 60-те години, когато след Втората световна война се формира силна музикална сцена. Въпреки политическите ограничения, българските изпълнители успяват да съчетават западните джаз традиции с местни мотиви и да създават оригинални композиции.

През 70-те и 80-те години джазът продължава да се развива, а след политическите промени през 1989 година сцената се отваря към световните тенденции. Появяват се нови имена, сред които Васил Петров, Кръстьо Мешков и Димитър Льолев, които получават признание и на международната сцена, допълни тя.

Регионалната библиотека "Михалаки Георгиев“ във Видин разполага с три от неговите книги, посветени на историята на жанра, на връзката между джаза и фолклора, както и на творчеството на световно признатия кавалджия Теодоси Спасов. Книгите са на разположение за ползване от изкуствоведи и меломани, отбеляза още библиотекарят Ирен Ценова.