Тук човеците и човещината не виреят

Едно момиче (почти дете – на 20 години) е срещнало някакъв житейски проблем, изживява го по определен начин и тълпата вече е настръхнала – присъди раздават, хулят, обиждат, сметка ѝ търсят защо харчила ресурс за спасяване.

______________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Новината, че са оневинили полицаите, получили подкуп от Димитър Любенов (малко преди да убие французина на Околовръстното), се посрещна с очакваното спокойно вдигане на рамене от народа.

От друга стана пък новината, че Стефани е жива и е оцеляла се посрещна с гигантска вълнà от негативни коментари.

Дали смятам, че България ще се оправи? Да – някой ден, след много поколения. Дали смятам, че може да стане по-скоро – докато ние сме живи, да го видим? Не. Никакъв шанс няма за това. И дори ще става по-зле, още по-зле и много по-зле, преди да започне да се подобрява лека-полека.

Поколения ще минат. Поколения, множествено число.

Корупция, блато, престъпност по най-високите етажи на властта и администрацията – нищо! Малко мрънкане, цъкане с език, вдигане на рамене и заключение: „е, то тука е така, кво да се прави!“

Това едно, а второ: тя не е молила никого да я търси или спасява. Тя е пълнолетна и реално погледнато е била на разходка. Не дължи обяснение. НАЙ-МАЛКО ПЪК НА ВАС!

Хората, които не биха си мръднали задниците да помогнат на котката на съседа си, седнали да държат сметка за времето на доброволците, участвали в издирването.

И забележете: при положение, че НИКОЙ все още няма и бегла идея дори защо момичето е било в неизвестност няколко дни; никой не знае какво ѝ е било на душата, какво я е сполетяло. Всички обаче се пишат разбирачи и я заклеймиха: пикла, луда, лигла, такава, онакава.

Хора от всякакви професии, сфери, от всякакви градове, стари, млади, бедни, богати, образовани и неуки – всякакви – ѝ се нахвърлиха.

Е, поне едно е ясно: намерихме какво е единственото нещо, което сплотява българите от всички партии, идеологии, сфери, ориентации, философии, религии и състояния: мрънкането и омразата към ближния.

Което пък обяснява защо имаме партиите, които имаме; и защо имаме управляващите, които имаме. И защо имаме битието, което имаме.

Виждате ли… те – „управляващите“ – не са от Марс, не са от Занзибар, не са от Австралия, не са внесени от някъде си – те са си едни от нас, същите като всички. Представителни за нас си. Българи. И съответно си ни представляват. И, разбира се, заслужаваме си ги.

Отделните единици – тук-там нормалните – те не заслужават съдбата на масата, но те са изключения. А те – както знаем – потвърждават правилото. Като цяло – всеки народ е точно там, където заслужава да бъде.

В България например НЯМА непоносимост към корупцията; има само тюхкане, че не стига до нас. Почне ли да стига до нас – вече не я мразим.

Тук приказката е: „ееехх, да имаше и на мен кой да ми даде“.

А не: „как не ги е срам да крадат!“

Няма непоносимост към нея, има търсене как да се натаманят към нея. Вижте ги например хубостниците от партия „И Така Нататък“ – щяха да чегъртат, хора от народа били, щяха да въвеждат мажоритарни избори, да се борят с тоя и оня; лапнаха властта, пипнаха дебелата държавна парà, услади им се, вече никой от тях не се бори срещу каквото беше обещал да се бори. Натаманиха се на трапезата и кусат здраво и те. Толкова им беше ербаплъкът.

Нашенци.

Вижте ги обикновените хора в социалните медии: наистина новината, че са оневинили полицаите, получили подкуп от Димитър Любенов се посрещна с едно тъпоумно мрънкане, че „нищо чудно, щото тука е така!“ и подминаване с вдигане на рамене.

Димитър Любенов е бил спрян от патрулка, дал им е 200 лв., защото е бил пиян и друсан; те са го пуснали и ескортирали. Той е вдигнал 195 км/ч при ограничение от 80 км/ч (след употреба на кокаин и алкохол). Те са го ескортирали, гледали са го какво прави. И докато са го ескортирали, той – пиян и надрусан – е летял с почти двеста километра. И е убил човек. Те са полицаи.

Сега съдът ги е оневинил.

Тази новина е тъпоумно пренебрегната.

Едно момиче на 20 години, слава Богу, е невредимо; прибра се и има шанс да започне живота си наново.

Е, тук вече нашенецът тегли чертата и започва да повръща възмущението си. Как можело такова нещо!

Всеки затворен в собствения си животец; всеки гледащ само и единствено себе си и собствените си проблеми, признаващ само тях за „истински“ и „валидни“… чуждите проблеми винаги са „глупости“ и „лигавщини“.

Ако, не дай Боже, беше загинала, щяха да се вайкат и да я съжаляват; да се питат „какво ли я е накарало…“ Но понеже имà неблагоразумието да се появи пред тях жива и здрава, я намразиха. И сметка ѝ държат.

Заслужавате си всичко. От цената на парното до скапаното здравеопазване, корумпираните лекари, съдии и полицаи, до дебеловратите „политици“, които са ви опънали по подразбиране и ви готвят на бавен огън, до новия бюджет (за който пет пари не давате и без това, защото сте прекалено заети да четете новините за цици, чалга и риалити звезди), до скапаното образование на децата ви, до скапаната храна в скапаните магазини на тройни цени. Всичко!

И не забравяйте: по-зле ще става. Докато не станете хора, все по-зле ще става.