БСП официално поиска махане на плоския данък срещу оставката на Киселова

11. Укрепване на социално-осигурителната система, намаляване на сивата икономика и недекларирания труд посредством:

Премахване на т. нар. "таван" на пенсиите, като стимул за осигуряване от страна на работещите и по-високи пенсии в бъдеще;

Въвеждане на прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум в размер на установената за страната минимална работна заплата. Това поиска БСП официално с позиция, приета от Националния съвет на партията в неделя. Това ще доведе до увеличаване на нетния разполагаем доход на близо 1 милион работещи с най-ниски доходи, убедени са социалистите.

Червеният пленум в неделя даде зелена светлина за смяната на Наталия Киселова като председател на Народното събрание. А в коментара си след заседанието лидерът на партията Атанас Зафиров даде знак, че ще искат промени в политиките: "Настояваме ротационният принцип да бъде изрично заложен в споразумението за съвместно управление, както и да се извърши цялостен преглед на изпълнението на политиките, договорени в него."

За въвеждането на прогресивно подоходно облагане БСП заговори активно отново в последните два месеца, въпреки че именно по време на управлението на тройната коалиция, от която столетницата бе част заедно с ДПС и НДСВ, кабинетът "Станишев" въведе плоския данък през 2008 г.

Първи за промени в данъчната система заговори зам.-шефът на БСП Калоян Паргов още в края на юли. След това и мисията на МВФ у нас препоръча връщането на прогресивния данък.

• 1. Увеличаване на максималния размер на разходите по консолидираната фискална програма по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси от 40 на 45% от БВП. Само тази мярка би довела до нови възможности за финансиране на публични политики в размер на 5,5 млрд. евро. Средният процент на държавните разходи като дял от БВП в ЕС е 49.

• 2. Насърчаване на малкия и средния бизнес и конкуренцията чрез въвеждане на прогресивна скала на корпоративния данък:

• Запазване на ставката от 10% за фирми с декларирана печалба до 1 млн. евро;

• Ставка от 12,5% за фирми с декларирана печала от 1 до 5 млн. евро;

• Ставка от 15% за компании с декларирана печалба над 5 млн. евро.

• 3. Въвеждане на данък „свръхпечалба", чрез промени в Закона за корпоративното подоходно облагане;

• 4. Увеличаване на данъка върху дивидента от 5 на 10%. Тази мярка ще има силен позитивен ефект върху приходите в бюджета и ще бъде стимул за собствениците на фирми да декларират по-голям размер на доходите от труд, съответно да се осигуряват върху тези доходи;

• 5. Увеличаване на таксите върху хазарта от 15 на 20%;

• 6. Въвеждане на данък върху земеделските земи. (подлежат на облагане само стопанства над 100 декара)

• 7. Увеличаване на прага за регистрация по ЗДДС от 100 000 лв. на 85 000 евро оборот. Тази мярка ще подкрепи около 35 000 микропредприятия;

• 8. Увеличение на концесионните възнаграждения, чрез съответните законови промени;

• 9. Намаляване на неравенствата и броя на работещите бедни чрез въвеждане на прогресивно подоходно облагане:

• Въвеждане на необлагаем минимум в размер на установената за страната минимална работна заплата, което ще доведе до увеличаване на нетния разполагаем доход на близо 1 милион работещи с най-ниски доходи;

• 10. Увеличаване на данъчните разходи за данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания (чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ) с 50%;

Увеличаване на максималния осигурителен доход до 2600 евро. Към момента нетният разполагаем доход на лицата, които получават доходи от труд в размер по-висок от максималния осигурителен доход е относително по-висок спрямо лицата с по-ниски доходи, което води до задълбочаване на неравенствата;

Преразглеждане и актуализиране на равнището на минималния осигурителен доход за отделните икономически дейности и квалификационни групи професии спрямо достигнатите равнища на средната работна заплата за съответната икономическа дейност по данни на НСИ.