Европа се поколеба. И моментът изчезна

24.10.25 г., 17:18 ч.

13249

Копирано

Денят, в който Доналд Тръмп най-после удари Москва с реални санкции, беше денят, в който Европейският съюз успя да санкционира… себе си.

Сега беше моментът. И европейските лидери го изпуснаха.

Само часове след като Вашингтон наложи това, което Тръмп нарече „огромни санкции“ срещу руските петролни гиганти, лидерите на ЕС се събраха в Брюксел, за да одобрят исторически план – заем от 140 милиарда евро за Украйна, финансиран чрез замразените активи на Руската централна банка.

За няколко часа изглеждаше, че Европа е готова да премине от декларации към действия.

После Белгия каза „не“.

"Ако нещо се обърка, не съм готов да платя 140 милиарда евро": Белгия спря плана на ЕС за замразените руски активи, Барт Де Вевер се бои от финансовия риск

Белгийският премиер Барт Де Вевер чупи пръсти и казва: ами, ако утре „стане нещо“ и махнете санкциите, мѝ то таковата… ние откъде ще вземем тия пари да ги връщаме на Русия…

И така, континентът, който се гордее със своята солидарност, отново доказа, че „единството“ свършва там, където започва времето за решителни действия. Иначе са много силни да пишат „остри резолюции“ и да „осъждат строго“ в писмен вид и отдалече.

Повечето от замразените руски средства (около 190 милиарда евро) се намират в трезорите на Euroclear, брюкселската клирингова къща за международни ценни книжа. Тази малка техническа подробност се превърна в политическа бомба.

Новият белгийски премиер, Барт Де Вевер, отказа да одобри сделката без „пълна реципрочност“ между държавите в ЕС.

Ако планът се провали, ако Русия заведе дело за възстановяване на средствата след вдигане на санкциите, или ако съд постанови, че конфискацията е незаконна, Белгия можела да се окаже единствената, която ще плати сметката.

„Ако вземете парите от моята страна и нещо се обърка, аз не съм готов да платя 140 милиарда евро“, казал Де Вевер на колегите си.

Точно в този момент, когато Тръмп публично се отдалечи от Путин, а европейските дипломати тихо празнуваха неочаквано съгласие между двата бряга на Атлантика, Белгия замрази единствения ход, който можеше да направи ЕС решителен.

POLITICO пък писа, че Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща са отишли на срещата уверени, че са неутрализирали белгийските възражения (а разстоянието между сградата на Европейския съвет и офиса на белгийския премиер е две минути с кола. Две минути, които никой в Брюксел явно не си е направил труда да измине. Две минути, които струваха на Украйна 140 милиарда евро…!)

И си тръгнаха, обяснявайки провала си. От финалното комюнике изчезна всяко конкретно споменаване на използването на руските замразени активи за финансиране на Украйна.

На негово място остана кухо обещание, че Комисията ще „представи опции“ за 2026 г. и 2027 г. … бюрократичен евфемизъм за „някой ден, може би“.

„Пълна каша“, обобщи един дипломат. Тръмп тъкмо беше наложил на Москва най-тежките санкции, които някога е подписвал. Европа можеше да използва този момент, за да превърне съвпадението в стратегия.

Вместо това… 💩

…

Предпазливостта на Де Вевер е част от по-дълбок и проблемен рефлекс: континентален инстинкт на страха, маскиран като благоразумие. Европа иска да помага, ама с гаранции, че няма да пострада. Иска да наказва, ама без да плаща. Да воюва за справедливостта, ама без да рискува.