Политиците се карат, парите не стигат: от АИКБ с препоръки за Бюджет 2026 г.

Целта на документа на работодателската организация е да предложи прагматичен пакет от мерки за финансиране на реформи и политики, който съчетава фискална дисциплина и стимулиране на икономическия растеж.

Публикуваме прессъибщението от АИКБ без редакторска намеса:

Важна стъпка към фискална стабилност е въвеждането на задължителни годишни прегледи на разходите по функции. Препоръчваме ежегодно всяко министерство и ведомство да представя план за икономии от поне 5% от текущите разходи за издръжка.

АИКБ предлага бюджетът на съдебната власт (вкл. прокуратурата) за 2026 г. да остане на номиналното ниво от 2025 г. Механично допълнително финансиране да не се допуска, а само след реализирани реформи и постигнати резултати по публични индикатори.

На прага на въвеждането на еврото и в условията на липса на обществен дебат относно бюджетния цикъл за 2026 г. в България се проявяват признаци на политическа нестабилност и нарастващи макроикономически рискове. Блокажът в управляващото мнозинство, предупрежденията за възможни предсрочни избори и видимият дефицит на доверие между институциите създават допълнителна несигурност. Паралелно с това, инфлационният натиск остава осезаем, а изпълнението на бюджета за 2025 г. показва ускорено натрупване на дефицит, движен главно от ръст на текущите разходи за персонал, издръжка и социалноосигурителни плащания. В такава среда държавният бюджет за 2026 г. е не просто финансов план на държавата, а ключов инструмент за икономически растеж, за защита на уязвимите и за възстановяване на доверието в институциите от страна на инвеститорите и обществото.

Целта на настоящия документ е да предложи прагматичен пакет от мерки за финансиране на реформи и политики, който съчетава фискална дисциплина и стимулиране на икономически растеж. Стремежът е към фиксиране на ясна тенденция за публичните финанси: спад на дефицита под 3% още през 2026 г., ограничаване на растежа на държавния дълг и ускоряване на инвестициите — особено тези с висока добавена стойност и европейско съфинансиране.

Осъзнаваме, че подобна рамка изисква политическа воля и устойчив обществен консенсус и затова препоръките са замислени като база за договореност между правителство, народно събрание и социални партньори, която да бъде обвързана с ясен график и измерими индикатори за изпълнение.

В базовия макроикономически сценарий за 2026 г. очакваме умереният ръст на външното потребление и по-доброто усвояване на европейските средства да подкрепят реален икономически растеж от 2,5 до 3%, с фокус върху инвестициите и износа, при инфлация 3–4% и безработица 4,0–4,5%. За да бъдат елиминирани вторичните инфлационни ефекти, настояваме за замразяване на бюджетните заплати и минималната работна заплата.

АИКБ смята, че консолидацията на бюджетния дефицит минава през недопускане на ръст на общия фонд „Работна заплата“ в публичната администрация (с възможност за вътрешно преразпределение и обвързване с резултати), таргетирани социални плащания, приоритизиране на капиталовите разходи и повишаване на приходите чрез по-висока събираемост, без увеличение на данъчно-осигурителните ставки. Необходимо е намаляване на динамиката на растеж на държавния дълг и стабилизирането му под 30% от БВП, както и стремеж към тенденция към относителното му редуциране през следващите години, подкрепено от положително бюджетно салдо и икономически растеж. Сметките показват, че при 3% очакван ръст на БВП, за да се запази съотношението дълг/БВП на 25%, трябва бюджетният дефицит да не надвишава 0,75% от БВП. Алтернативно - ако искаме съотношението от 25% да се запази при 3% бюджетен дефицит, трябва икономиката да нарасне с 12%, което на практика е невъзможно. Това доказва, че бюджетната консолидация е безалтернативна за избягване на дългова спирала.

АИКБ настоява да не се променя данъчната система, защото тя е ефективна, балансирана, конкурентна и неутрална, и именно това ни дава стратегическо предимство пред конкурентите ни за привличане на инвестиции. Ефективна е, защото събира устойчиви приходи с ниски разходи за администриране и събиране. Балансирана е с разумно съотношение между преки и косвени данъци, осигуряващо предвидим бюджетен поток. Конкурентна е с едни от най-ниските ставки в Европа, привличайки инвестиции, ускоряващи икономическия растеж. Неутрална е, тъй като има относително широка данъчна основа, без разточителни данъчни облекчения и изключения, която я прави и лесна за приложение, като поощрява инвестициите и заетостта. Всичко това ни поставя на 5-то място сред 32 европейски държави в индекса на Tax Foundation (Scorecard 2024/2025).

Повишаването на данъчно-осигурителни ставки не гарантира повече приходи, а ще свие разполагаемия доход и инвестициите, ще забави растежа и в крайна сметка – самите бюджетни приходи. ОИСР подчертава, че корпоративните данъци са най-вредни за растежа, следвани от подоходните, а имотните са най-малко вредни. IMF за България (септември 2025 г.) препоръчва неекспанзионна позиция, събираемост и разширяване на базата, преди обсъждане на повишаването на ставките.

АИКБ смята, че публичните предприятия трябва да са по-ефективни и да осигуряват предсказуем паричен поток към бюджета, без това да ги лишава от финансови средства за модернизация. Препоръчаме въвеждането на стандарта на ОИСР за добро корпоративно управление в държавните предприятия като професионални и независими бордове, конкурсен подбор, подкрепен с договори за резултати, публикуване на тримесечни отчети, така че пазарът и обществото да виждат реалната ефективност на публичните предприятия. Така държавният сектор ще започне да работи по правилата на доброто корпоративно управление и да подкрепя фиска по устойчив начин.

Тези формули водят до инерционен ръст, несвързан с продуктивност или бюджетен капацитет. Тази връзка е необходимо да се премахне и да се премине към заплащане за постигнати резултати с диференцирани скали и измерими показатели. Целта пред Бюджет 2026 трябва да бъде общият фонд „Работна заплата“ в публичната администрация да не нараства спрямо 2025 г. в номинално изражение, като според резултатите се допуска вътрешно преразпределение на средства между отделните администрации.

АИКБ смята, че оптимизацията на държавната администрация следва да е диференцирана, като трябва да се извършат съкращения в публични институции, където има значителни резерви (вкл. трайно незаети щатни бройки), а при необходимост в други звена с висока натовареност дори да се предвиди увеличаване на числеността на персонала. Нетната цел трябва да бъде намаляване на общия административен щат с минимум 5% през 2026 г. и още 5% през 2027 г. Функционален одит трябва да идентифицира дублиращи структури в държавния апарат, а вътрешни дейности като счетоводство, човешки ресурси и ИТ в министерствата и ведомствата трябва да се централизират. Ускорената дигитализация, е-правителство и е-услуги ще ускорят работата на администрацията и ще спестят средства на държавния бюджет.

АИКБ отново предлага държавните служители да започнат да заплащат осигуровки за сметка на служителя при запазване на размера на получаваното нетно възнаграждение, а тримесечните и шестмесечните практики на допълнително материално стимулиране на служителите да бъдат премахнати и заменени от годишен бонус за постигнати резултати и изпълнени цели. Максималната стойност на разходите за издръжка през 2026 г. трябва да остане ограничена до номиналния й размер за 2025 г.

В пенсионната система е необходимо възстановяване на справедливостта, която рязко ерозира през последните години и саниране на връзката на размера на пенсията с осигурителния принос на осигуреното лице. Категорията "минимална пенсия" трябва да бъде премахната, а размерът на пенсиите да се определя изцяло според осигурителен принос на лицата. За пенсионерите, получаващи доходи под линията на бедност, трябва да се предвиди целева социална помощ след доходен и имуществен тест. Това ще възстанови справедливостта на пенсионната система и ще ограничи ръста на пенсионните разходи, без да оставя уязвимите пенсионери без подкрепа. Осъвременяване на пенсиите на 1 юли 2026 г. предлагаме да се извърши само с натрупаната инфлацията, което ще запази покупателната способност на пенсиите.

В същото време е необходимо да се премахнат изкривяванията на трудовия пазар. Първите два дни болничен за сметка на работодателя трябва да преминават изцяло към НОИ. Задължителните "класове за прослужено време" в частния сектор да се премахват и да останат като възможност за вътрешнофирмена политика. Да се премахне "отпускът за отпуск", като не се начислява платен годишен отпуск за периодите на майчинство.

АИКБ е убедена, че в средното образование трябва да бъде въведена задължителната държавна матура по математика. Тази мярка ще повиши качеството на средното образование. Предлагаме план-приемът във висшите училища да се съкрати и преструктурира според потребностите на икономиката и обществото, като се запази размерът на финансирането на висшето образование, а икономисаните финансови средства да бъдат насочени към повишаване на качеството на обучението на студентите. Промяната на принципа „парите следват ученика/студента“ на "парите следват резултата" с целеви стипендии и дуално обучение ще подобри качеството на обучението и съответствието с нуждите на пазара на труда.

На местно ниво определянето на размера на таксата за битови отпадъци спешно трябва премине към въвеждане на принципа "замърсителят плаща" – определяне на таксата в зависимост от реалното количество на отпадъците, а не по данъчна оценка на имотите. Това ще стимулира рециклирането и ще намали разходите за депониране на отпадъци.

В Бюджет 2026 трябва да се предвидят средства за финансиране на автоматичен механизъм за компенсиране на небитовите потребители при значителен ръст на цените на електроенергията над средноевропейските цени. Механизмът е временен и бюджетно неутрален, с автоматично активиране. Това ще запази конкурентоспособността на българските предприятия.

С цел намаляване на административната тежест за бизнеса предлагаме едногодишно отлагане на корпоративното отчитане за устойчивост (CSRD) и на задължението за подаване на стандартния одитен файл (SAF-T) с цел плавно въвеждане без значителни софтуерните интеграции и шокови разходи за МСП.

Предложените реформи са в съответствие с препоръките на МВФ, ОИСР, Световната банка и Европейската комисия. Те ще доведат до структурно подобрение на първичното салдо от поне един процентен пункт и ще подкрепят икономическия растеж без повишаване на данъци. Допълнителни инструменти като публично-частни партньорства, автоматични спирачки при изоставане на приходите и ускоряване на инвестирането на европейските фондове ще засилят ефекта. Фокусът е ясен – ефективност, отчетност и реформи с измерим резултат.