Смъртността сред българските мъже би намаляла с 9000 случая годишно, ако се следва шведския модел за борба с тютюнопушенето

Днес само 5% от шведите пушат цигари, което превръща страната им в бездимна, според критериите на СЗО. В същото време нивата на ползващите никотин в скандинавската държава е 23%, което е и средното ниво в ЕС. За да заслужат своето челно място в класацията на страните, успели да се преборят с тютюнопушенето, шведите са заменили традиционните цигари с бездимни алтернативи, като снус и никотинови паучове – продукти, които се поставят между венеца и горната устна и при които няма горене.

Според учените, примерът на скандинавската страна е показал, че пътят към общество без дим не минава през забрани, а през информация, достъп до продукти с намалена вреда и промяна в навиците. За България, където 37% от населението употребява никотин – като водещ продукт продължават да са традиционните цигари – шведският опит може да бъде безценен.

Снимка: Проф. Карл Фагерстрьом

Швеция – първата страна без дим

Как пушачите могат да направят първата стъпка?

В държавите, където се използват бездимни изделия като снус, паучове, електронни цигари, устройства с нагряване на тютюн, тютюнопушенето намалява, а не се увеличава – примери за това са Норвегия, Исландия, Япония, Нова Зеландия и Великобритания.

„Ако навиците на българските мъже бяха като тези на шведските мъже, в България щеше да има с 9000 по-малко смъртни случая годишно. Няма друг здравен фактор, който би произвел толкова силен положителен ефект върху общественото здраве, колкото спирането на пушенето,“ казва проф. Карл Фагерстрьом. Пред белгийско издание той изчислява, че ако ЕС последва шведският пример, общият брой смъртни случаи би могъл да бъде намален с 355 000 мъже годишно.

„Преди 50 години Швеция беше като останалите европейски държави – пушеха 30% от населението. Но постепенно хората започнаха да заместват цигарите със снус, след като се разбра, че тютюнопушенето причинява рак и други тежки заболявания“, обяснява проф. Фагерстрьом.

Резултатът от този преход е впечатляващ – смъртността от рак на белия дроб в Швеция е два пъти по-ниска от средната за Европа, а общата смъртност от заболявания, свързани с тютюнопушенето, е около четири пъти по-ниска от тази в България. Първите три места в Европа по най-ниска смъртност от диагнози, свързани с тютюневите продукти, са за Швеция, Норвегия и Исландия, където снусът е разпространен. Вероятността това да е случайност е 1 към 25 000, твърди Фагерстрьом.

За да ускори намаляването на пушенето и да се справи с него веднъж завинаги миналата година правителството увеличава данъка на най-вредните тютюневи продукти – цигарите с 20% и намалява този на снуса и паучовете с 10%. Така най-вредните продукти са най-скъпи, а тези с намалена вреда – най-достъпни.

Никотинът сам по себе си не е причината за болестите – те идват от дима, от хилядите токсични химикали, отделящи се при горенето на тютюна, потвърждава шведският учен. Според проф. Фагерстрьом никотиновите паучове са несравнимо по-безопасни от пушенето. Те съдържат никотин с фармацевтично качество – същият като в лекарствените никотинови дъвки и лекалства – и не предизвикват силна зависимост, защото никотинът се усвоява бавно и не достига до мозъка внезапно. „Може да се каже, че експозицията на токсиканти при по-новите никотинови паучове вероятно е същата като тази при лекарствата, включени в Списъка на СЗО с основни лекарства.“

„Първата стъпка е да има информация и желание“, казва професорът. „След това процесът трябва да се раздели на две части – първо да се спре пушенето, като организмът продължи да получава никотин чрез по-безопасен продукт. След няколко месеца, когато навикът вече не е толкова силен, може постепенно да се прекрати и употребата на никотин.“