Приятелите на Путин в политиката: дърпането на конци, което заплашва Европа и света

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Всеки „силов“ лидер има нужда от подпирачи. За Владимир Путин това не са само неговите генерали или олигарси у дома. Проекцията му на власт в чужбина зависи силно от една особена група „приятели“ в глобалната политика. Лидери, партии и влиятелни фигури, които повтарят неговите тези и неговите „оплаквания“; или тихомълком саботират западното единство.

Те не са приятели в истинския смисъл. Те са инструменти. Финансирани и манипулирани, за да обслужват целите на Кремъл.

Сред най-верните съюзници на Путин вътре в ЕС е Виктор Орбан, премиерът на Унгария. Орбан превърна блокирането на санкции на ЕС в любим спорт, забавяйки всяко ключово решение за Украйна. Той заклеймява Брюксел, докато се умилква на Москва, превръщайки Унгария в троянския кон на Русия в Съюза.

Роберт Фицо от Словакия наскоро се присъедини към клуба. Той настоява, че трябва да се спре военната помощ за Украйна и настоява, че „мирът“ означава Киев просто да спре да се бие. Както анализатори отбелязаха, неговата реторика е неразличима от кремълските опорки.

Марин Льо Пен, лидер на френския крайнодесен Национален сбор, отдавна е обвързана с Москва. През 2014 г. партията ѝ получи милиони евро заеми от руски банки. И до днес тя омекотява критиката към Москва, вместо това представя Брюксел и НАТО като агресори.

Разбирате, че тези „лидери“ са опасни НЕ САМО заради думите си, но и заради гласовете, които дават в институциите на ЕС. Тоест – заради начините, по които гласуват. Едно вето в Брюксел, едно забавяне в НАТО… и Путин си купува ценно време.

Извън правителствените ръководители… Путин си култивира цели партии. Германската „Алтернатива за Германия“ (AfD) е многократно свързвана с руски дезинформационни кампании. Политици от AfD повтарят кремълските тези, че санкциите срещу Москва „нараняват обикновените германци“ и че Украйна е корумпирана и недостойна за помощ.

В Италия Матео Салвини някога облече тениска с Путин на Червения площад и лобира за премахване на санкциите. „Лигата“ под негово ръководство балансира от пълномащабното нахлуване насам, но възхищението на лидера от Москва никога не е изчезнало.

Найджъл Фараж във Великобритания, бащата на Брекзит, някога назова Путин като световния лидер, когото най-много уважава. Неговият евроскептичен поход съвпадна идеално с интереса на Москва да отслаби ЕС. Дори след опити да се дистанцира, възхищението му си остава записано от камерите. А защо се опита да се дистанцира ли? Заради войната, която Кремъл започна срещу Европа. Но на всички им е ясно КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ архитект на Брекзит… Един немного висок човек, който не говори английски, и живее предимно в бункери. Но пък онези, които изнесоха изпълнението на Брекзит на раменете си, бяха повярвалите на менте-патриотите като Фараж и захапали руската въдица до дръжката.

Отвъд Атлантика Путин намери най-известния си почитател в лицето на Доналд Тръмп. От печално известната среща в Хелзинки (2018 г.) – когато Тръмп застана на страната на Путин срещу собствените американски служби – до унизителния спектакъл, в който американски войници коленичиха, за да разстелят червен килим пред Путин (2025 г.), моделът е ясен. Тръмп многократно поставя под въпрос стойността на НАТО, подкопава помощта за Украйна и възхвалява „силата“ на Путин.

В кръга на Тръмп фигури като Джей Ди Ванс усилват посланието. Ванс представя Украйна като корумпиран кладенец за американски пари, повтаряйки кремълската версия, че Киев не заслужава западна подкрепа.

Путин разчита и на Реджеп Тайип Ердоган в Турция, който играе ролята на посредник, докато купува руски оръжия и блокира разширяването на НАТО, докато не получи отстъпки. Нарендра Моди в Индия осигурява икономическа глътка въздух, купувайки руски петрол с отстъпка. А Си Дзинпин остава „партньор без граници“, предоставяйки стратегически прикритие в глобалния сблъсък със Запада.

С какво ги държи? Е, за Моди и Си едва ли можем да кажем,ч е ги държи с каквото и да било – там си е взаимоизгода. Но другите… Защо тези политици продължават да се редят на копанката на Москва? За пари? Руските заеми на Льо Пен, финансовите скандали на Салвини и съобщенията за срещи на политици от AfD с руски оперативни лица предполагат директни материални стимули.

Друг път става дума за идеология. Орбан споделя визията на Путин за „нелиберална демокрация“, където силните лидери потискат плурализма. Льо Пен и Салвини процъфтяват върху национализъм и ксенофобия, които Москва усилва чрез дезинформационни кампании. Тръмп и неговите съюзници се възхищават на „силата“ над закона или принципите, превръщайки Путин в желан модел.

А често става дума и за страх. Руското разузнаване има дълбока и стара традиция в събирането на компромати. Финансови документи, лични скандали (снимки, видеа, проститутки, оргии) или тайни сделки… Москва знае как да събира лостове за влияние. Дори намекът за компромат може да държи политиците послушни.

…

Тези „приятели“ разпространяват кремълските опорки чрез медийни изяви. Повтаряйки тези за „агресията на НАТО“, „корупцията в Украйна“ или „умората на Запада“.

Има го и законодателният саботаж: блокират санкции, забавят военна помощ, поставят под въпрос бюджетни разходи.

Културните наративи пък превръщат мигрантите в изкупителни жертви, подхранвайки поляризацията, а това отслабва демократичния консенсус.

Да си припомним вчерашния материал („Как Москва държи Вучич на повърхността: Сръбската политика като руски театър“) – Русия няма нужда да убеди всеки гражданин. Нужно е просто да посее съмнение, да накара демократичното единство да изглежда крехко.

Всяка реч на Орбан, всеки изблик на Тръмп, всеки плакат на Льо Пен постигат точно това.

Поотделно тези политици може да изглеждат като популисти, гонещи аплодисментите. Но заедно те формират мрежа от слабост, която Путин използва безмилостно. Когато Орбан налага вето на санкции, когато Тръмп хвали Путин, когато AfD напада Украйна…

… Москва печели без да изстреля и един куршум.

Целта на Кремъл е проста: да разделя, забавя и обезкуражава Запада. Путин не се нуждае приятелите му да завладяват територии вместо него. Нужно му е да парализират демократичните институции, да нормализират авторитарната реторика и да накарат защитата на Украйна да изглежда като тежест, а не като дълг.

В замяна те му дават легитимност, отслабват враговете му и объркват собствените си народи. Руските пропагандисти често цитират „западните“ политици (Орбан, Фицо, Льо Пен) в предаванията си – все едно „европейците“ били смятали, „европейците“ искали и т.н. Когато Орбан посети Москва (лятото на 2024 г.), пропагандистите съобщиха, че ги е посетил не кой да е, а председателстващият ЕС (тогава Унгария бе поела председателството). Не казаха „нашият приятел Орбан“, а „председателстващият ЕС“.

Трагедията е, че много от тези лидери си вярват, че те използват Путин. За евтин газ или лесни заеми. Но историята ще покаже обратното: Путин използва тях, превръщайки амбициите им в инструменти на своя имперски проект.

Списъкът с „приятели“ на Путин е дълъг и расте. Но приятелството с Москва винаги има цена. За Европа това означава блокирани санкции, разклатено единство и пълзяща авторитарна реторика.

За САЩ означава структурата на НАТО да е под съмнение и Украйна да е предадена.

За света означава: един подсилен откъде ли не диктатор, поддържан отвътре – от самите демокрации, които той иска да подкопае.