Как Москва държи Вучич на повърхността: Сръбската политика като руски театър

_________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

За да играеш едновременно ролята на жертва и съучастник, се изисква особен политически театър. Вучич е овладял това изкуство, а както обяснява Антон Филипов в своята статия за European Pravda, Москва е повече от щастлива да пише сценария.

Според Филипов, руската пропагандна машина е заета да „разобличава“ въображаеми европейски заговори за свалянето на Вучич. Една такава история, услужливо разпространена от руските служби и повтаряна от сръбски медии, твърди, че ЕС крои планове да отстрани Вучич чрез сенчести НПО-та и нелоялна опозиция. Сещате се – соросоиди, рептили и т.н.

Както отбелязва European Pravda, доказателства няма, но това не е важното. Важното е да се подсили разказът, приказката… усещането, че Вучич е под обсада от злия Запад и че единствено неговото „силно лидерство“ (е, с Русия до него – че как иначе) може да защити Сърбия.

Кремъл отлично знае как да държи Вучич полезен. Като бълва истории за европейски заговори, Русия укрепва претенцията на Вучич, че защитава Сърбия от външни вмешателства. Това е политическа симбиоза: Вучич получава възможност да позира като обсаден патриот, а Москва запазва плацдарм на Балканите, шепнейки в ухото на Белград.

Иронията е, че докато Русия крещи за западни заговори, всъщност именно Москва активно се намесва – финансира медии, спонсорира политически актьори и тъче цяла мрежа от дезинформация, за да поддържа режима на Вучич.

Резултатът: Сърбия остава лоялен, макар и нестабилен партньор в руската игра за дестабилизация на Европа.

Основни странички от сценария, разбира се, са… Западът като плашило!

Дезинформационният тръбопровод на Русия е особено гъвкав. Едната седмица ЕС крои преврат. Следващата: НАТО уж праща саботьори. Ако реалността не пасва, Русия измисля по-добра версия.

А Вучич изобщо и не помисля да се противопоставя на тия измислици. Напротив, възползва се от тях. Те не се раждат и разпространяват без неговото знание. Всяка измислена история за европейски заговор му помага да представя опозицията като предатели, а ЕС като нещо враждебно. Ама иначе обещава „европейско бъдеще“ на хората си.

Тази динамика държи Сърбия прекалено подозрителна към Брюксел, за да се интегрира някога напълно в Европа, и твърде зависима от Москва, за да се откъсне от нея. Уж Югославия някога беше (от соц.блока) най-свободна от кремълското влияние, а днес…

„Гениалността“ на стратегията на Кремъл е в простотата ѝ. Те не трябва да убедят всеки сърбин, че ЕС крои заговор срещу Вучич. Нужно е само да замъглят достатъчно водите, за да остане съмнението. А съмнението, в крайна сметка, е любимият тор на Вучич.

Политическото му оцеляване винаги се е основавало на балансиране между противоречия. Той флиртува с Брюксел, докато прегръща Москва. Обещава реформи, после подклажда национализъм. Говори за мир с Косово, после насажда недоволство у дома.

Руската подкрепа се вписва безупречно в тази стратегия за оцеляване. Когато Вучич се почувства притиснат, Русия е там с още една история за европейско предателство, още една приказка за западна измяна. Не е важно дали някой наистина вярва. Важно е, че му купува време, пространство и оправдания.

Защо Москва се интересува от бъдещето на Вучич ли? Интересът на Москва да държи Вучич на повърхността е очевиден. Сърбия е последният реален съюзник на Русия на Балканите – лост срещу ЕС и НАТО. Всяка година, в която Сърбия се колебае по пътя към европейска интеграция, е още една година, в която Русия може да се похвали със „специални отношения“ в региона.

А Вучич е идеалният партньор: достатъчно суетен, за да приема руските ласкателства; достатъчно циничен, за да въоръжава руската пропаганда; и достатъчно несигурен, за да разчита на подкрепата на Кремъл. Това е токсичен брак по сметка, но за Москва сметката е всичко.

Има и още нещо. Балканите са като лаборатория за руските хибридни тактики. Пропаганда, дезинформация, кампании. Всичко това се тества идеално в Сърбия. А Сърбия спокойно може да изиграе (ако/когато се наложи) ролята на бурето с барут, което да подпали цял един регион.

И изводът от тестовете е тревожен. Ако Москва може да поддържа Вучич с измама и пропаганда, какво ѝ пречи да приложи същите тактики и другаде? Балканите винаги са били разломът на Европа. В Сърбия Русия намери пукнатина достатъчно широка, за да се промъкне и да изгради плацдарм.

Критиките към Вучич често са приглушени, скрити зад пластове „ангажираност“ и „диалог“. Надеждата на ЕС е, че с достатъчно търпение Сърбия ще се приближи към интеграцията.

Но както отбелязва European Pravda, Москва дърпа в противоположната посока и дърпа по-силно. Вучич, от своя страна, играе на два фронта: предлага европейска интеграция, когато му е удобно, и се обляга на руската подкрепа, когато е застрашен. Все едно ЕС да преговаря с човек, който е на заплата при Кремъл. „Все едно“…

Изкушаващо е всичко това да бъде отписано като сръбски проблем, но нестабилността на Сърбия се разлива из целия регион. Косово, Босна, Черна гора – всички са уязвими към трусовете от игрите на Вучич. А зад тези игри стои Москва, която с радост подхранва огъня.

Ако ЕС не се изправи срещу тази реалност, рискува не само да се изложи. Рискува да позволи на Русия да изгради постоянна зона на влияние в сърцето на Европа.

В крайна сметка историята е потискащо проста. Русия крепи Вучич не от любов към Сърбия, а от студена сметка. Вучич играе играта не от убеждение, а от инстинкт за самосъхранение. Сръбският народ е хванат по средата.

Пропагандата може и да не сваля правителства за една нощ, но подкопава доверието, отслабва институциите и кара демокрацията да изглежда като хаос. А именно това, повече от всичко, е целта на Москва.