Разкрачено бъдеще: Сърбия между ЕС и рамото на Путин

Избирателите на ГЕРБ също ще трябва да преглътнат факта, че вицепремиерът държи на връзките с Китай и е на събитие, на което присъства и Путин.

Това е знак, че България търси баланс в променящия се свят, което не означава отказ от европейската ни същност. Били сме разкрачени така? Не мисля.

Всъщност разкрачената стойка обикновено е най-стабилна.

А на един крак как ще е?“

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Страхотна картинка – само да си я представи човек: Александър Вучич – човекът, който през последното десетилетие се кълне, че бъдещето на Сърбия е здраво свързано с Европейския съюз – отлита, за да се срещне с Владимир Путин. И после – в нещо като емоционален срив – започва да плаче на рамото му. И плаче на чист руски.

В статията ще прочетете как Вучич се оплакал на чичо Володя, че се намира в трудно положение, че соросоидите му крадат джобните и го бият в междучасието. Плакал е на чист руски език.

Да, сръбският президент използвал времето си с Путин, за да се „оплаче от трудното положение на Сърбия“, търсейки съчувствие от шефа на Кремъл. Като ученик. И следващата седмица – обратно в Белград, ще държи речи за „непоколебимия европейски път на Сърбия“.

По тая тема и един голем наш имà какво да каже. Вигенин. Ще го цитирам (хем е по повод същото събитие в Пекин):

„…което не означава отказ от европейската ни същност. Били сме разкрачени така? Не мисля. Всъщност разкрачената стойка обикновено е най-стабилна. А на един крак как ще е?“

Не знам на един крак как ще е, но това е истински цитат на Вигенин. И аз лично го намирам за безценен и най-долу в този текст ще ви го прикача целия – да си го имате, да си го четете, защото е велик.

Както и да е – да се върнем на Вучич.

Лидерът на Сърбия е усъвършенствал изкуството на геополитическия двоен език, като нашите ляво-десни-социо-националисти-Евро-путинисти коалиционни партньори на евроатлантизма.

Но проблемът му (на Вучич), като цяло, е – че тия словесни финтифлюшки минават само пред електората му и сръбските пишман-патриоти чебапчии. На тях им фàща дикиш; на онези в Брюксел – никак.

И затова… европейското бъдеще си стои само на думи.

Публичната линия на Вучич уж е проста: „Бъдещето на Сърбия е в Европейския съюз“. Повтаря го в Брюксел, в Берлин, на всяка западна среща, която го кани за снимки. Но под лъскавата повърхност изниква съвсем различна Сърбия:

Сърбия е единствената страна кандидатка за членство в ЕС, която не е наложила санкции на Русия.

Москва продължава да бъде ключов партньор за Белград – включително и за военно оборудване (което… минава над българското въздушно пространство, ако помните) и за политическо влияние.

Сръбските държавни медии, лоялни към Вучич, повтарят руските опорки за „агресията на НАТО“ и „западните конспирации“.

Според Института за евроинтеграция, европейският път на Сърбия „виси на косъм“: „Всяко недвусмислено прегръщане на Москва е още една стъпка назад от Брюксел“. И все пак, Вучич продължава да стиска прегръдката на Кремъл все по-здраво.

Reuters съобщава, че Вучич изразил „благодарност“ за „постоянното разбиране на Москва за позицията на Сърбия по Косово“ по време на същата среща (в Пекин). Превод: „Благодаря ти, Владимир, че ни позволяваш да си играем на велика Югославия и удряш по едно рамо, докато плюем в лицето на международното право и плашим Балканите с нова война“.

И вътре в Сърбия търпението се изчерпва. Десетки хиляди излизат по улиците с искания за свободни избори, независими медии и край на корупцията в управлението. Според AP, протестиращите обвиняват Вучич, че „влачи страната към автокрация, докато се крие зад празни обещания за ЕС“.

Вучич обаче има своите методи. Той изпраща футболни хулигани и паравоенни групи да сплашват демонстрантите – нещо, за което писахме вече – през юли.

Опозиционните лидери са очернени, независимите журналисти – тормозени, а медиите – заглушавани.

И въпреки това статутът на Сърбия като „кандидат за ЕС“ остава непокътнат.

Има обаче една леко фалшива нотка и от страна на Брюксел, която се прокрадва в целия този куплет: посланието, че: „Можете спокойно да разграждате демокрацията – стига да продължавате да се преструвате, че се реформирате“. Не стои много добре, но ги разбирам и тях… писнало им е да се занимават с балканските тарикати и са ги сложили временно на стенд-бай, докато се занимават с по-важните неща.

Най-лошото: докато Вучич играе своята „многовекторна“ игра, сръбската общественост губи вяра в Европа. Анкетите показват, че по-малко от 40% от сърбите вече подкрепят членството в ЕС – от над 70% преди десет години.

Защо? Защото Вучич ги храни с две противоположни истории: „Европа е съдбата на Сърбия“; и същевременно „Европа е враждебна, антисръбска и морално развратена“. Това си е номер директно от ръководството за дезинформация на Кремъл.

Когато един лидер говори две коренно различни неща от двата края на устата си достатъчно дълго, гражданите му спират да вярват на която и да било от „историите“ му.

…

Унгария на Виктор Орбан, Словакия на Роберт Фицо и дори проруските фракции в България наблюдават внимателно и си водят записки…

От гледна точка на Путин, Вучич е кандидат за ЕС, който:

- отказва да санкционира Русия,

- повтаря кремълските опорки за НАТО и Украйна,

- появява се в Москва, когато е време за „преговори“ за газа…

На английски има един израз: „Подарък, който продължава да подарява“. Вучич продължава да играе пред света сценката: „Вижте, Балканите още гравитират около Москва“.

Той обича да нарича това „стратегически неутралитет“, но неутралитетът май не включваше да плаче на рамото на Путин. Не включваше и блокиране на медиите да показват руските военни престъпления. Не включваше и отхвърляне на санкциите срещу Русия (докато се облизваш за европейските пари).

…

А сега – ето го и обещания в началото цитат от Вигенин. Безценен е:

„Намирам коментара на премиера Желязков по адрес на вицепремиера и председател на БСП Зафиров и водената от него делегация в Китай за крайно неуместен.

Когато втората партия в съвместното управление изпраща делегация начело с вицепремиер и с участието на министър и двама зам.-министри, това не може да бъде представяно просто като някаква партийна екскурзия. Министрите са министри и по време на отпуск, в кабинета са представители на партията във всеки един момент, а не експерти в лично качество само в работното време. Това трябва да се вижда ясно и в политиката на правителството.

Да припомня, че уважаемите господа Желязков и Борисов без гласовете на БСП ще посрещат не Урсула фон дер Лайен, а внуците вкъщи. Така че нека си имаме уважението и то да е взаимно. И на привържениците на БСП не им е лесно да слушат премиера да говори на украински, нито да се ласкае от похвалите за количествата оръжия, пратени в Украйна, но не съм чул някой да мърмори публично.