Паравоенните хулигани на Вучич: авторитарният наръчник в действие

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Протестиращите в Сърбия не се изправят само срещу жандармерията и полицията. Срещу тях стоят футболни хулигани и криминални силоваци, за които упорито се говори, че са активирани от същото правителство, срещу което се борят протестиращите.

На фона на масови антикорупционни протести, предизвикани от смъртоносния срив на навес на жп гара в Нови Сад, десетки, ако не и стотици хиляди хора излизат по улиците с искане за отговорност. Вместо диалог обаче, президентът на Сърбия Александър Вучич пусна в действие паравоенен помощен корпус от побойници, хулигани и бивши участници от югославските войни през деветдесетте – уродливото доказателство за търпимостта на режима към политическото насилие.

Тези фигури не са случайни. Хиляди мъже, цивилно облечени – с бейзболни шапки и суитшърти – са заснети да охраняват правителствени сгради и да патрулират около протестните зони. Наричани „чаци“, те действат с пълна безнаказаност. Видеа ги показват как провокират демонстранти, докато униформените полицаи гледат на другата страна.

Опозицията и международни медии отдавна сигнализират за връзки между властта на Вучич и паравоенни групи, произлезли от средите на футболните хулигани. Разследвания на KRIK и OCCRP показаха дълбоко срастване – хулигани, защитени от съдебно преследване в замяна на политически услуги, особено при протести и националистически събития.

Това не са квартални побойници – това са членове на криминални групи. Известната групировка „Принципи“, водена от Велько Беливук и обвинена в десетки убийства, отвличания и изтезания, произлиза от ултрасите на „Партизан“. Въпреки че властите обявиха разгрома ѝ през 2021 г., свидетелства сочат, че структурата просто се е ребрандирала и функционира под ново ръководство, все още свързана с хулиганските мрежи.

Опозиционери и анализатори твърдят, че режимът на Вучич използва тези мрежи не само за сплашване, но и за инсцениране на насилие, с цел легитимиране на полицейски репресии. На протест на 15 март избухна паника – вероятно провокирана от звукови гранати – и десетки бяха ранени. Властите отрекоха използване на звукови оръжия, но мнозина настояват за независимо разследване, включително от Европейския съд по правата на човека.

В очите на Вучич протестиращите са „чуждестранни агенти“. В националистическо изявление той твърди, че демонстрантите подготвят насилие, с което той самият оправдава репресиите си и масовите арести.

В същото време, организирани от държавата лагери от лоялисти обграждат правителствените сгради в Белград, крещейки лозунги като „Няма да дадем Сърбия“. Те се извозват с автобуси, финансирани и организирани от властта (да ви звучи познато) и често участват в сблъсъци с протестиращите, с което умишлено, преднамерено и добре инсценирано дават повод на полицията за намеса.

Всичко това се случва в момент, когато Сърбия претендира за членство в ЕС. Вместо реформи, Брюксел вижда операции за сплашване, организирани от престъпни мрежи, обслужващи политическите цели на президента.

Студенти, интелектуалци, фермери, синдикалисти и ветерани – десетки хиляди – протестират мирно. Официалната статистика говори за 36 000 души, докато независими наблюдатели сочат над 140 000. Разминаването подчертава и манипулациите в медиите, и омаловажаването на протестиращите като „екстремисти“.

Сценарият е познат – копиран от руския наръчник за контрол. Използване на паравоенни структури за провокиране на насилие, след което репресии под претекст за ред. Фашизмът тук не марширува, а кукловодства в сянка.

Сръбският елит, въоръжен с подмолни мрежи, следва този модел. Стадионите стават казарми, които бълват ударници и силоваци, превърнати в политически наемници.

Вучич отрича официални връзки, разбира се. Моделът обаче е: насилието винаги избухва преди протест, полицията „случайно“ липсва, а съобщението също изглежда прекалено ясно: марш за справедливост може да ти донесе юмрук от агиткаджиите или направо арест от другите силоваци на властта – полицията.

Опонентите са наясно. Движещата сила на протестите – студентското движение „Students 2.0“ – формулира ясни искания: прозрачност в разследването на инцидента в Нови Сад, отмяна на полицейски закони, наказания за виновните в насилие срещу протестиращи.

Гражданското общество, независимите медии и местните НПО-та обръщат внимание на присъствието на паравоенни лоялисти. Европейски депутати настояват Брюксел да не награждава съюзническия авторитаризъм с еврофондове преди да бъдат гарантирани: свободни медии, независима съдебна власт и казването на истината за „помагачите“ на властта.

Това не е само вътрешен проблем. Това е кръстопът за Европа. Държава не може да претендира за европейска интеграция, докато разчита на криминални банди за политически контрол. Лидерство, което нарича несъгласието „чуждестранна провокация“, но защитава хулигани, не гради бъдеще – то го саботира.

Необходими са последици. Брюксел трябва да изиска разследване не само на протестите, а и на връзките между властта и бандите футболни хулигани. Гражданите на Сърбия трябва да решат – върховенство на закона или балканско беззаконие с бухалки (познат„преход“ по кремълски сценарий).