Животните могат да бъдат алергични към хората и още 9 научни факта, които вероятно не знаете

Науката ни позволява да надникнем отвъд очевидното – в света на микроскопичните организми, в тайните на космоса, в невидимите процеси, които поддържат живота на Земята.

Именно това прави науката толкова вълнуваща – тя не е статична, а непрекъснат процес на търсене и откриване. Колкото повече научаваме, толкова повече си даваме сметка колко малка част от истинската картина сме успели да сглобим.

В този ред на мисли сме подбрали десет любопитни научни факта, които показват разнообразието и чудатостта на света около нас.

1. С всяко вдишване в тялото ни попадат потенциално вредни бактерии

2. Формата на Луната не е идеално кръгла, по-скоро напомня на лимон

3. Млечният път ухае на малини и ром

4. Един кон е по-мощен от „една конска сила“

5. Средният цвят на Вселената е „космическо лате“

6. Животните могат да бъдат алергични към хората

7. Някои хора могат да надушат мравки

8. В космоса има „самотни“ планети

9. Растенията са се появили преди семената

10. Половината от кислорода идва от океаните

Науката е един от най-могъщите инструменти, с които човечеството разполага. Тя ни помага да разберем не само как работи Вселената, но и какво място заемаме ние самите в нея.

Дишането изглежда толкова естествено и просто, че рядко се замисляме какво всъщност поемаме заедно с въздуха. В действителност във всяко вдишване има прахови частици, микроскопични организми и потенциално десетки бактерии. Ако нямаха защита, хората щяха да се разболяват непрекъснато. За щастие, имунната система работи като 24/7, като улавя и унищожава повечето от тези нашественици още преди да ни причинят проблеми.

Когато гледаме Луната в нощното небе, тя ни изглежда досущ като съвършена сфера. В действителност, обаче, формата ѝ е по-особена – леко сплесната и издута на места, което я прави визуално по-близка до лимона, отколкото до топката. Смята се, че тези деформации са резултат от силното гравитационно взаимодействие със Земята в ранните етапи на нейното съществуване.

Колкото и странно да звучи, нашата галактика има „ароматен подпис“. През 2009 г. учени откриват в центъра на Млечния път вещество, наречено етил формиат. Това е химикалът, който придава вкуса на малините и характерния аромат на ром. Разбира се, е важно да отбележим, че не е възможно човек директно да „подуши“ галактиката.

„Конската сила“ е мярка, въведена от Джеймс Уат, за да се сравнява мощността на парните машини с тази на животните. Според неговото изчисление, тя е равна на около 746 вата. В действителност, обаче, конете могат да развият краткотрайна мощност, която е многократно по-висока – до 24 конски сили. Това показва, че реалността често надхвърля нашите опростени измервателни системи, пише Metro.

Ако съберем и осредним светлината от всички галактики, резултатът не е ярък или тъмен, а меко бежово. Астрономите дори му дават име – „cosmic latte“, т.е. „космическо лате“. Това е своеобразен „отпечатък“ на Вселената – балансът между червените, жълтите и зелените области, които надделяват над сините. Макар небето да ни изглежда черно, истинският „цвят“ на Вселената е нещо доста по-топъл и уютен.

Свикнали сме да мислим, че ние страдаме от алергии към котки, кучета или прах, но истината е, че и животните могат да имат алергични реакции към нас. Мъртвите ни кожни клетки или пърхот могат да предизвикат раздразнение, сърбеж или проблеми с дишането при домашните любимци.

Мравките отделят химикали, за да комуникират и да се защитават. При раздразнение или задаваща се опасност тези вещества се освобождават във въздуха и понякога имат отчетлив аромат. Някои видове миришат на лимон (например „цитронела“), докато други носят шоколадов нюанс. Макар това да не прави впечатление на голяма част от хората, сред нас има и такива с по-чувствително обоняние, което им позволява лесно са улавят тези специфични миризми.

Често ни учат, че планетите се формират около звезди, но случаят невинаги е такъв. Астрономите смятат, че има повече от 200 милиарда свободно носещи се планети. Някои от тях са били „изритани“ от своята слънчева система, докато други са се формирали самостоятелно.

Когато мислим за растения, си представяме цветя, дървета и треви със семена, но това е сравнително ново явление в еволюцията. Първите растения са наподобявали мъх и са се размножавали чрез спори. Семената се появяват едва стотици милиони години по-късно.

Често наричаме горите „белите дробове на планетата“, но в действителност океаните играят не по-малко важна роля. Микроскопичните водорасли и фитопланктон произвеждат поне половината от кислорода, който дишаме. Част от него се използва от морските организми, но голям дял стига и до атмосферата.