В Сърбия няма условия за честни избори, а алтернативата е поляризация на обществото, каза докладчикът на ЕП за Сърбия

Той отбеляза, че студентските протести са необичайни, структурата им е много променлива и режимът не е успял да ги елиминира по начина, по който "винаги е елиминирал политическите си опоненти – чрез подкупване или игнориране".

По думите му Сърбия е страната с най-ниско равнище на спазване на общата външна политика и политика на сигурност и е единствената европейска страна, заедно с Турция и Беларус, която не е наложила санкции на Русия след агресията ѝ в Украйна.

По думите му най-добре би било тази дълбока криза в Сърбия и сериозната поляризация да се разрешат чрез избори, но към момента провеждането на избори в Сърбия също е поляризиращ въпрос.

Пицула коментира и призивите на част от сръбската опозиция за въвеждане от страна на ЕС на санкции срещу сръбския президент, както и премиера и председатела на парламента.

Според него има сериозен скептицизъм сред влиятелните държави, които в момента се стремят преди всичко към консолидиране на съществуващия ЕС. Едва след това те ще могат да започнат да мислят за разширяване с нови членове.

Единственият начин за излизане от дълбоката криза, в която се намира Сърбия, е организирането на избори, но към момента няма условия за провеждането на свободни и честни избори, а алтернативата е по-нататъшна поляризация на обществото. Това каза докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула в интервю за БТА в кулоарите на ЕП в Страсбург.

Думите му идват в контекста на продължаващите вече 10 месеца масови протести в страната след рухването на козирката на наскоро ремонтираната гара в Нови Сад, в резултат на което загинаха 16 души. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори.

„Сърбия не може да излезе от тази ситуация, преди всичко защото демократичните ѝ институции са сериозно компрометирани. Защото в демократичните страни вътрешните конфликти се решават на избори и след това този, който е спечелил изборите, поема отговорността да подобри ситуацията. Това обаче не се случва в Сърбия, въпреки че е страна, която свиква избори почти всяка година и половина през последните 5-6 години“, посочи Пицула.

По думите му Европейският парламент е последователен критик на правителството на управляващата Сръбска прогресивна партия, предупреждавайки за недемократични отклонения. Той допълва, че други институции на Европейския съюз обаче нямат, или поне не са имали, подобно отношение към „режима на Вучич“, особено Европейската комисия, която „гледаше на режима сравнително благосклонно, игнорираше случващото се в Сърбия дълго време и даваше сравнително положителни оценки, всъщност дори предлагаше отваряне на клъстери или преговорни глави“.

„Самата Европейска комисия отдавна се опитва да представи проблема с преговорите със Сърбия като правен и технически въпрос, а не като политически. Струва ми се обаче, че събитията от последните шест месеца все пак започнаха да водят до известна промяна в отношението към Сърбия на Вучич“, отбеляза Пицула.

„Президентът Вучич, когото в Сърбия питат за всичко, няма намерение да се присъедини към Европейския съюз. Това, което го интересува, са финансови ресурси и различни форми на подкрепа за Сърбия, която без ЕС и търговията с ЕС вероятно би се сринала икономически“, коментира Пицула. „Европейският съюз е най-големият инвеститор и най-големият донор в Сърбия“.

„Имам чувството, че (опозицията) търси друго решение и това е така нареченото техническо експертно правителство. Това е решение, което беше успешно изпробвано в Северна Македония благодарение на намесата на Европейския парламент“, отбеляза той и допълни, че техническото правителство трябва да издържи поне девет месеца, за да създаде предпоставките за честни и справедливи избори, тъй като към момента няма условия за такива.

По думите му алтернативата на изборите е по-нататъшна поляризация на обществото, конфликти и „това е нещо, което може да отговаря на намеренията на част от сръбския режим да се опита да сломи съпротивата с програмирана и нарастваща употреба на сила“.

„Европейският парламент все още не се е изказал по този въпрос, но вероятно би подкрепил по-твърда политика спрямо сръбското правителство, президента и всички, които допринасят за ескалацията на насилието и побоя над граждани. Европейската комисия има различна позиция“, отбеляза Пицула. „Така че все още няма мисъл в Комисията, вероятно и в Службата за външна дейност, че на Вучич трябва да се изпрати послание, което само той разбира – а именно отказът от финансови ресурси“.

Според докладчика на ЕП все още недовършеният преход на Сърбия към държава с функционираща демокрация остава проблем, а нерешените проблеми в страната имат и регионално измерение. „Това, което Сърбия не успява да реши у дома, тя го изнася като проблеми в съседните страни, където има силно влияние на Сръбската православна църква и където има компонент от сръбския народ, който действа политически чрез своите партии и в тези страни. На първо място говорим за Босна и Херцеговина, и, разбира се, Черна гора и северната част на Косово“, отбеляза той.

„Преди 21 години, в навечерието на голямото разширяване на ЕС, на срещата на върха в Солун ясно беше заявено, че страните от Западните Балкани имат европейско бъдеще. Оттогава само Хърватия се присъедини към ЕС. Всички останали страни преминаха през различни турбуленции – напредък и стагнация – но никоя не се доближи до пълноправно членство“, припомни Пицула. „Така че, този преход продължава и днес. Ако продължава повече от 20 години, е трудно да се каже, че ще приключи утре. Мисля, че посланията, че някои от тези страни ще се присъединят към ЕС до края на мандата на Парламента и Комисията, звучат прекалено оптимистично и това се дължи на самата ситуация, в която се намира ЕС, защото той трябва да е готов и да приема нови държави членки“.

„Точно както преди 20 години имаше десет кандидатки, които по-късно се присъединиха, така и днес има същия брой. И така, десет страни кандидатки чукат на вратата на ЕС – това са, разбира се, страните от Западните Балкани, Молдова и Украйна, а също и Турция като специален случай. И истинският въпрос е: чакалнята е пълна, но кога ще започне да се изпразва – не е сигурно“, подчерта Пицула.