Руски дронове над Полша: първият сблъсък на НАТО с Москва на територия на Алианса

Именно в такава среда Москва обича да играе. Разделени съюзи, разсеяни лидери, уморени общества. Идеалният момент за натиск.

…

Следете внимателно. Ескалацията вече започна. Просто не там, където повечето хора гледат.

_______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Снощи руски дронове нарушиха полското въздушно пространство, създавайки реална заплаха за сигурността на цивилното население. Полските сили реагираха мигновено и унищожиха целите.

Преди да започнат паническите заглавия и апокалиптичните плямпания из Фейсбук, нека уточним едно: Русия не е обявила война на Полша; и това не е пряк повод за война между НАТО и Москва.

Случилото се е провокация. Дръзка, съзнателна и насочена не към унищожаване на инфраструктура, а към „тестване“ на Алианса. И не, това не беше „проверка“ дали европейските ПВО работят. Този тест вече е преминат. Работят. Истинският изпит тепърва започва: как обществата тук и там ще реагират, как лидерите ще говорят и колко бързо НАТО ще калибрира колективния си „нерв“.

Но за историята има една ключова подробност: НАТО СВАЛИ РУСКИ ДРОНОВЕ НАД ПОЛСКА ТЕРИТОРИЯ – ПЪРВИЯТ ИЗВЕСТЕН СЛУЧАЙ НА ПРЯКА НАМЕСА на Алианса срещу руски атаки над собствената му земя от началото на войната.

Днес вече е. Полша съобщава за поне 19 навлизания в рамките на няколко часа, а отломки са открити дълбоко навътре в страната. Жертви няма, но посланието е кристално ясно.

Руската позиция е предвидима: „Опа! Грешка! Ние поразявахме цели в Украйна. Ако нещо е попаднало в Полша, това не е било нарочно“.

Варшава обаче категорично не е съгласна. Повтарящите се, координирани нарушения на въздушното пространство по време на една от най-мащабните руски атаки с дронове и ракети срещу Украйна от месеци насам не могат да са случайност. Напоследък се научихме в Европа да не вярваме много-много на случайностите; особено, когато ни ги описват на руски.

Някои дронове идват през Беларус, други падат стотици километри навътре в Полша. Това не е турбуленция или „опа!—грешка“. Това е стрес-тест за НАТО.

Полша иска да активира член 4 от Договора за НАТО: клауза, позволяваща на всеки член да поиска извънредни консултации, ако сигурността му е застрашена.

Спокойно, това не е член 5 и не означава автоматична война. Означава политическа мобилизация, координирани решения и, най-вече, ПУБЛИЧНА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ЕДИНСТВО.

Лидерите на НАТО осъдиха нарушението; Полша го нарече „умишлен акт на агресия“. Засега всички казват „правилните думи“. Въпросът е дали ще бъдат подкрепени с действия.

Това не е тест за полските „Patriot“-и или за скоростта на нидерландските F-35. Русия вече знае, че системите работят. Истинският експеримент е другаде; в управлението на възприятията. Кремъл следи в реално време: колко бързо реагират европейските лидери; какво казва Вашингтон; как обществата обработват усещането за заплаха; как се разпространява старият им наратив за страха от руската ракета… такива неща. Пускат ни приказките за Баба Яга и гледат как реагираме. И междувременно захранва с гориво тролските си страници и четирихилядниците.

Моментът също не е случаен. Европа е политически разпокъсана, икономически напрегната и разсеяна. Любимото време на Москва да натиска.

Няколко дрона над Полша създават повече политическо напрежение, отколкото военен риск. Целта е проста: да се види дали НАТО реагира като единен организъм или като разпадащ се съюз. Това е разузнавателно упражнение, маскирано като провокация.

А Европа е в нещо като стратегически махмурлук. Ако разширим мащаба, картината става още по-тревожна: Европа днес е като оркестър без диригент. Франция е с нарастващ бюджетен дефицит, нестабилно правителство и отслабен Макрон. Марин Льо Пен – проект, отглеждан с години от Москва – продължава да набира сила.

Испания се дави във вътрешни блокажи. Унгария, Словакия и твърде често България звучат повече като рупори на Кремъл, отколкото като съюзници от НАТО.

САЩ – крайният и голям гарант за сигурността на Алианса – са затънали в собствените си политически кризи и все по-често гледат навътре, където оранжевата чума заплашва да унищожи демокрацията и да я смени с домашно отгледан путинистки фашизъм. С пържени картофки и голяма кòла.

Относно системата за защита… показа сила, но и пропуски. Нидерландски F-35, полски F-16, германски „Patriot“-и, балтийски радари, румънски прехващачи – всички тези системи трябва да действат като една нервна система, а не като отделни органи, не като отделни кръпки.

Европа не се нуждае от още едно общо комюнике. Нуждае се от: „Дронова стена“ – защита от дронове – от Балтика до Черно море; от обмен на данни в реално време межди членовете на НАТО; ясни, общи правила за реакция, без насилени импровизации; пълна прозрачност – да се публикуват фактите, да се анализират щетите, да се запълнят пропуските, с които Кремъл манипулира.

Обществото става все по-апатично, все по-откъснато от геополитиката и опасно безразлично към това кой управлява тук. Мутр-о-ченгесарските орди не само не желаят да се справят с руската заплаха, те и не биха могли. Толкова си могат. Дори да ги удари метеорит по главата и изведнъж те да поискат да работят за доброто и бъдещето на България (което сега – в естественото им състояние – им е последна грижа), те пак няма да могат, защото ограничените им възможности стигат само до „усвояването“ и „пазенето на наште хора“.

В момента този политически „елит“ и тази апатия са лукс, който не можем да си позволим. А ние си го позволяваме, че и с песен го ползваме, и с кючек на масата слепешката му се наслаждаваме, затъвайки.

За момента не сме на ръба на активиране на член 5. Може би няма утре сутрин да видим мобилизация на дивизии из Европа. Но не се заблуждавайте: червена линия беше тествана. И премината. Русия научи в реално време: колко бързо реагира НАТО; колко единно звучи Европа; колко тревожност може да се създаде, без да се стига до въоръжен сблъсък. И резултатите… резултатите се харесват в Москва.

Какво следва ли? Кой може да знае със сигурност? Но очаквайте тихи стъпки, а не шумни жестове: ускорено въздушно патрулиране на източния фланг; актуализирани протоколи за прихващане на дронове; по-бързи анализи на отломките и КАТЕГОРИЧНО ПОСОЧВАНЕ НА ПРОИЗХОДА; ДИСКРЕТНИ, НО ПОСТОЯННИ ПОДОБРЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ ЗА УКРАИНСКАТА ПВО.