Идилия и „ценности“ от семейство Мъск с кремълски акцент и миризма на ватенки

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Много пъти е казвано, че Илон Мъск идва от среда, подкрепяща Путин; и в поведението му няма нищо изненадващо – нито в подигравките му към Зеленски, нито към спирането на сателитите за украинската армия, нито в хвалебствията за касапина от Кремъл.

Какво е „среда, подкрепяща Путин“ ли? Ако искате да я видите в реалния живот, започнете със снимките от Москва това лято. Там е Ерол Мъск – бащата на Илон – сияещ на сцената на двудневния форум „Future Forum 2050“, организиран от Константин Малофеев (санкциониран, прокремълски олигарх) и съорганизиран от ултранационалистическия идеолог Александър Дугин.

Външният министър на Русия Сергей Лавров беше сред основните участници. От тази сцена Ерол похвали Владимир Путин като „много стабилен и приятен човек“ и нарече твърденията на западните медии за Русия „пълни глупости“.

За събитието писаха много западни медии, включително The Times (Лондон), Le Monde, The Guardian, NDTV и други, но въпреки всички семейство Мъск все така продължава да се радва на силна подкрепа в западния свят – предимно от фенчета на технократската анти-утопия, която Илон се мъчи да сервира върху света… хора, които с радост поглъщат всяка негова дума и с матросовска готовност се хвърлят да го бранят. И да – не един и двама в България, които пък наричат другите „копейки“, но доземи се кланят на семейство Мъск… да им се неначудиш.

В друго интервю Ерол Мъск направи още по-широко семейно признание: „Като семейство определено се възхищаваме на г-н Путин“, описвайки го като спокоен и логичен човек. Той дори предположи, че променящата се позиция на Илон относно войната отразява разочарование от „машината на корупцията“.

Тези думи бяха отразени от свързани с BBC медии, както и от испански и украински издания, които обобщиха интервюто на BBC Russian Service. Затова, когато някой каже „Мъск идва от среда, подкрепяща Путин“, това не е обвинение, това е чистата истина.

И това беше човекът, който докара Тръмп в Белия дом, който му плати и купи президентството, който получи достъп до секретна информация, който има договори с Пентагона за милиарди $$$, който притежаваше достъп до личните данни на американците, докато оглавяваше DOGE. Оптимистично, нали?...

Да, справедлив аргумент е, че родителите не са своите деца и децата не са своите родители. Илон Мъск трябва да бъде съден по собствените му избори. Но тези избори многократно са съвпадали с кремълските опорки. Малко подозрително, а?

Вземете октомври 2022 г., когато Мъск използва платформата си, за да предложи „мирен план“, включващ официално признаване на Крим като руски и провеждане на нови „референдуми“ в окупираните територии. Президентът на Украйна реагира публично и възмущението беше мигновено. И с право. Планът представяше териториалното завоевание като демократичен избор.

Или разгледайте случая със Starlink над Крим през 2022 г. Тук фактите са технически и спорни, така че трябва да сме точни. Книгата (биографична) на Уолтър Айзъксън първоначално намекваше, че Мъск е изключил покритието, за да осуети украински удар; по-късно той изясни, че Starlink никога не е бил активиран над Крим и че е отказал молба да го включи, защото, според собствената му преценка, това можело да доведе до ядрена ескалация.

Инцидентът предизвика сериозни въпроси в Пентагона относно зависимостта от частна платформа по време на война. По-късни публикации твърдят, че е имало по-широко прекъсване на Starlink по време на украинската контраофанзива; SpaceX оспорва част от тези твърдения.

Междувременно социалната платформа на Мъск, X, се превърна в мегаразпространител на кремълска пропаганда. Европейската комисия започна официална процедура срещу X по Закона за цифровите услуги (DSA); комисията и други европейски институции многократно предупреждават, че X държи „рекорда“ за най-високо ниво на дезинформация сред големите платформи в Европа и че разпространението на кремълски материали се е увеличило след разграждането на стандартите за безопасност в Twitter.

Академични изследвания и доклади на НПО-та потвърждават тази тенденция. Кремъл има нужда от голямо покритие и двусмислия; X осигурява и двете – в глобален мащаб.

…

От майчината страна на Илон, дядо му Джошуа Халдеман е бил лидер на движението за технокрация в Канада през 30-те и 40-те години на двайсети век – течение, описвано от съвременници като „квазифашистко“ или „с тона на зараждащо се фашистко движение“.

Канада в крайна сметка забранява организацията Technocracy Inc. през 1940 г. – със същия правен инструментариум, който са използвали и за да забранят фашистки и комунистически партии по онова време.

Подробни анализи на The New Yorker, The Atlantic и Business Insider описват тази история в детайл. Това не прави Илон Мъск автоматично фашист, но показва, че антидемократични, елитарни идеологии – „инженерите над гласоподавателите“, „експертите над институциите“ – са част от семейното минало.

А после идва Южна Африка. Журналисти, изследващи ранните години на Мъск, отбелязват очевидното: бели англоезични семейства като Мъск са се възползвали от расовата йерархия на апартейда, дори да не са били африканерски идеолози. Ерол Мъск е цитиран да казва, че времето на апартейда било „добро време“, защото „нямало престъпност“ – твърдение, което напълно игнорира насилствените репресии, на които са били подложени чернокожите южноафриканци.

На този фон последните действия на Илон – засилването на крайно десни наративи за следапартейдова Южна Африка и взаимодействията му с организации като AfriForum, които разпространяват митове за „бял геноцид“ – не могат да се разглеждат в някаква изолация.

Съберете всичко това и моделът се очертава ясно…

…

Илон Мъск контролира инфраструктура (Starlink) и една от най-големите публични платформи (X). И двете вече са повлияли директно върху съдбата на съюзник на САЩ във война и върху информационната хигиена на Европа.

Семейна история, носеща антидемократични течения, комбинирана с комфортното движение в крайнодесни медийни среди, подсилва склонността да се третират публичните институции като пречка, а автократите – като „решителни лидери“.

Да не лепим автоматично етикети върху деца заради греховете на техните родители. Илон Мъск носи отговорност само за Илон Мъск. Но когато най-близкият му роднина прави турне за възхвала на Путин, докато неговата платформа е обявена от ЕС за основен развъдник на кремълска дезинформация, а бизнес решенията му могат да наклонят хода на война, „средата“ започва да… има значение.

Турнето на Ерол Мъск не се е случило във вакуум; то се е разиграло на сцена, проектирана от Малофеев и Дугин – два ключови възела в международната крайнодясна мрежа на Русия. Тази мрежа търси западни валидатори, които да нормализират кремълските наративи като „здрав разум“. Ерол предостави точно това.

Какъв е отговорът? Първо, спрете да се преструвате, че това е клюка. Правителства, които разчитат на Starlink, трябва да сключат договори за гарантиран достъп и резервни системи; Пентагонът закъсня с този урок още през 2023 г.

Демокрациите трябва да продължат да притискат X да спазва минималните стандарти за прозрачност и безопасност съгласно DSA; ако платформата не го прави, регулаторите разполагат с инструменти да наложат това. Журналистите трябва ясно да разграничават свободата на словото от пропагандните канали, защото Кремъл печели, когато тези линии се размиват.

И второ, фокусът трябва да е там, където му е мястото: не върху произхода, а върху избора. Ерол Мъск избра Москва. Илон Мъск избира кои наративи да усилва, кои региони Starlink да обслужва, кои системи за безопасност в X да премахне или запази. Тези избори или помагат на демокрациите под обсада, или помагат на техните нападатели.

А в момента твърде често „средата“ около най-влиятелния технологичен магнат на света аплодира… всичко руско.