Митът за „невинните“: машината на Путин се храни от колективната воля на руснака

...

___________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Адмирал сър Тони Радакин, началник на отбраната на Обединеното кралство, не го каза, за да провокира. Каза го, защото е вярно:

„Путин не е сам в амбициите си. Много руснаци подкрепят възгледите му“.

— European Pravda, 28 август 2025 г.

И ето го грозният, неудобен факт, около който толкова много хора в Европа и извън нея продължават да танцуват. Години наред западни русофили и самопровъзгласили се „миролюбци“ ни разказват успокояващи истории: руснаците били невинни, „заложници“ на пропагандната машина на един тиранин, безсилни да се противопоставят.

Но цифрите не лъжат. Първоначалните проучвания на Левада център показваха, че 68% от руснаците са подкрепяли т.нар. „специална военна операция“. Добре, признаваме: проведени под информационен диктат от Кремъл, но все пак след 2022 г. VPN ползването в Русия избухна, което означава, че милиони имат достъп до независима информация; и въпреки това одобрението почти не помръдна.

Добре, приемаме, че ги е страх да са „против“, но трябва ли да приемем, че ВСИЧКИ (или толкова МНОГО) ги е толкова страх да са „против“, че режимът е всъщност нелегитимен? И че – едва ли не – ако не е страхът от репресии, руснаците не биха били империалистите, които са? С манията си за величие и другите „екстри“, като: обясненията, които така небрежно разхвърлят наляво и надясно, че всички им дължат свободата си и живота си (и разни други митове и легенди)…

Трябва ли да си затворим очите и за онези от тях (тук ги има доста), хем избягали от Путин, за да не ги прати на фронта, хем оттук пропагандиращи как Путин бил велик и как щял „да оправи цяла Европа“ (под „оправи“ влагайки точно „онзи“ смисъл, да)?

Изкушаващо е да разделим Русия удобно на „злия Кремъл“ и „бедните, промити мозъци“. Така си спестяваме тежката морална аритметика. Ако обикновените руснаци са невинни, можем да държим санкциите меки, търговията топла и съвестта чиста.

Но историята е жестока към такива успокояващи лъжи. Истината? Не можеш да водиш пълномащабна, многогодишна империалистична война без активното съгласие на обществото – финансово, емоционално, идеологическо.

Фактите: само през 2024 г. почти 500 000 руснаци доброволно подписаха договори за военна служба. Това не е отпечатък на „уплашен, смълчан народ“. Това си е направо ентусиазъм.

Проучванията показват, че мнозинството руснаци вече предпочитат по-дълбока конфронтация с НАТО, вярвайки, че Западът е „провокирал“ войната.

Да, Путин изгради сцената, но милиони руснаци ръкопляскат на шоуто. Той им продава глупостите, но те ги купуват на едро с радост. Помните ли видеото от миналата седмица, на което се вижда малко момиче – русначе – което казва, че, като порасне, ще стане майка на момче, за да го убият на фронта и тя да си има парички…? От малки са „невини“, изглежда… Къде ли ги е чула и научила тези приказки? Лично от Путин ли? Едва ли.

Другата неудобна истина е, че това не е само пропаганда. Това е идентичност. Путин не е изобретил империалистическата жажда; той просто е последният, който я експлоатира. Тя е наследена и предадена, и преподадена, и изучавана, и канонизирана.

През 2021 г. нарече Украйна „изкуствена държава“. През 2022 г. вече 71% от руснаците се съгласяват с това твърдение.

Държавната пропаганда не е създала носталгията по диктатурата от нищото. Историята вече ни е дала този урок. През 1945 г. германците не са можели току така да кажат „ами… не знаехме“.

Но има нещо много по-важно. Ако сте отвикнали от морала… зарежете морала за секунда. Да погледнем чисто рационално на нещата. Интервюто на Радакин е сигнал за нещо друго, за нещо много важно: НАТО започва да гледа на Русия не просто като на диктатура, а като на мобилизирано общество. Последствията са сериозни:

Санкциите трябва да се налагат така, че Европа и САЩ да престанат да се преструват, че има ясна граница между Кремъл и гражданите. Всеки литър гориво, продаден от „Лукойл“, финансира войната.

Визовата политика за туристи не може да награждава моралното бягство. Московчанин, който пазарува в Милано, докато украински деца се крият в мазета, не е „жертва“ на режима на Путин. А магазинчето в Милано също (неволно) се превръща в подъл съучастник.

Митът за „невинния руснак“ е опасен. Той замъглява отговорността и отслабва политическата воля на Запада. Той изкушава лидерите към полумерки: меки санкции, плахо възпиране, безкрайно „успокояване“.

Междувременно руската военна икономика процъфтява. Износът към Китай, Индия и Турция е във възход. Кремълските канали в Telegram открито се хвалят с „патриотични дарения“ от обикновени руснаци за финансиране на дронове и боеприпаси.

Ако НАТО, ЕС и Вашингтон продължат да градят политики върху фантазиите, че „руснаците са добри хора, а проблемът е само един човек“, ще продължим да работим по несъществуваща реалност. А когато политиката е фикция, хора умират. Представете си колко „изненадани“ ще са всички, когато (рано или късно) Путин си иде (никой не е вечен) и на негово място инсталират някой като него. Същия. Че и по-зъл дори. Който ще почака малко време – да презареди военната машина – и ще се юрне в нова военна офанзива: Балтика, Източния блок на НАТО, Централна Азия… има избор.

След края на Студената война, Западът изпрати тонове с хуманитарна помощ на руснаците. Вижте ги колко са благодарни днес. Само изчакаха да се окопитят малко и се юрнаха във война след война – от Чечения, през Грузия до Украйна и всичките им хибридки и прокси войни по земята.

А, ако върнем още малко назад: след ленд-лийза от САЩ през Втората световна, който им спаси задниц*те, първото, което направиха, бе да започнат Студената война… от благодарност.

Средната руска класа, която пие кафе в Новосибирск, докато Харков гори, не е точно неутрална. Пенсионерката, която ръкопляска на мобилизацията, не е съвсем неутрална. IT специалистът, който дарява дронове, не е неутрален.

Това не е въпрос на колективна вина, а на колективна отговорност. Докато не я признаем, Европа ще продължава да се самозалъгва, че е в безопасност, докато руснаците са ѝ съседи. Никога не е била, никога няма да бъде. Особено с новите технологии, които позволяват размах в нанасянето на вреди.

Путин не е сам. Никога не е бил. И докато продължаваме да се преструваме, че е, машината за война ще продължава да бръмчи, добре смазана от милиони „невинни“ ръце.

И все така ще кряка пропаганда за „русофобията“ на Запада, с която да го кара да се чувства виновен; и още по-витиеватото: „Искат да забраняват Достоевски“ и руската култура.