Петър Ганев: Първият бюджет в евро трябва да е на консолидацията

Той смята, че вероятно ще избегнем процедура по свръхдефицит да се стартира още през следващата година, каквото опасение има. Но риск има.

За него въпросът е как да се смени този механизъм: "Необходима е промяна на механизма, за да има повече гъвкавост, когато дойдат черните облаци и лошите времена, а те неизбежно рано или късно се появяват".

Петър Ганев смята, че влизането в еврозоната удължава с известно време периода на горещ имотен пазар, но той би следвало да върви към успокоение. 

Първият бюджет в евро трябва да бъде на консолидацията, на мерките, които да заздравят държавните финанси и дефицитът да започне да влиза в рамките на 2% и надолу. Това заяви пред БНР Петър Ганев - старши икономист в Института за пазарна икономика.

"Има различни фактори и механизми, които влияят. Имаме известна отстъпка откъм разходите за отбрана. Част от дефицита ние ще можем да кажем, че е заради по-високи разходи за отбрана, което ще ни даде отстъпка. Механизмът, който беше направен през ББР с тези 4 млрд., които под черта се дават за капитал на банката, тя от своя страна ще инвестира най-различни инвестиционни проекти. Тази операция също трябва да тежи на бюджета, защото по същество е публичен разход. Но е много вероятно държавата да успее да го аргументира и да го представи, че е операция под черта и да не тежи по отношение правата за прекомерен дефицит. Но това е допълнителен разход към бюджета, който изисква поемането на допълнителен дълг. Това тежи върху фискалната политика и потенциално създава натиск върху данъците", обясни Ганев.

В предаването "Преди всички" икономистът подчерта, че няма нищо изненадващо във вдигането на 1213 лв. на минималната работна заплата от 1 януари догодина. Вдигането на МРЗ следва механизма - тя да е половината от средната, обясни той. Според него това отнема малко от социалното напрежение, което сме свикнали да има в края на годината, но то не дава гъвкавост.

"Към момента работи, защото пазарът на труда е в добра кондиция и няма ръст на безработицата. Но когато се появи проблем на пазара на труда и има ръст на безработицата - в такъв момент на спад на икономическа активност този механизъм може да изиграе лоша шега, защото може да се наложи да се вдига МРЗ в момент, в който по-скоро се освобождават хора от пазара на труда", добави той.

Според Ганев интересен ще бъде дебатът за пенсиите. По думите му промяна в Швейцарското правило няма да е в полза на пенсионерите. "Ако формулата се промени и взема под внимание само инфлацията, тогава ръстът на пенсиите ще е по-малък, защото инфлацията расте с по-малък темп от ръста на осигурителния доход", обясни той.

Икономистът наблегна и на въпроса с имотите и данъците за тях. И напомни, че данъчните оценки не са актуализирани повече от 15 години. Според него актуализацията на данъчните оценки или връщането им по-близо до реално ниво е почти сигурно, че ще се случи - това е неизбежно. По думите му това ще означава по-висок имотен данък.

"Това изоставане е вследствие от едни нереалистични данъчни оценки, които трябва да се ревизират. Общините ще имат своя механизъм през ставката и ако на места общинският съвет или кметът прецени, че е твърде високо вдигането на данъка, те ще могат да намалят данъчната ставка, така че да се обере част. Общините имат своя механизъм да проведат такава политика, че да не бъде толкова тежко за гражданите по отношение на тежестта на данъка", коментира той. 

Икономистът коментира и вдигането на потребителската такса при личните лекари: "Идеята всяко плащане да обвържем с МРЗ - по-скоро ми се струва, че трябва да се бяга от това. Желанието на всеки сектор да се върже с някакъв автоматичен механизъм, по-скоро е вредно за бюджета, защото автоматично натоварва с разходи бюджета и потребителите, без това винаги да е обосновано".

"В бюджета има предвидено покачване на осигурителните вноски за пенсии с 3 пункта, т.е. 3% от нашия доход след 2 години допълнително да отива в НОИ. Чуват се и гласове от здравния сектор за вдигане на здравната вноска. Разговорът как да не се увеличава бремето върху труда е актуален и е особено важен, т.е. да се намерят механизмите, по които не просто да не се налага да се вдига здравната вноска, но и да не стигаме до вече заложеното вдигане на осигуровката за пенсия", коментира той.

Според него самата такса сама по себе си няма да е от решаващо значение, защото това е огромен сектор с огромни разходи, който е доста добре финансиран. Секторът на здравеопазването трудно може да се оплаче от недофинансиране или от липса на корекция всяка година, категоричен бе Ганев и добави, че е въпрос на управление и на приоритети.