В социалните мрежи, разбира се. Това е новата тенденция, която набира скорост. Абсурдно? Само почакайте.
Песента често звучи върху фантасмагорични видеа, генерирани от изкуствен интелект, в които участва карикатурно дебела анимационна котка или също толкова едра супер-котка с подозрително жилаво човешко тяло.
Котката прави някакви странни неща – изневерява на любовника си, забременява или търси отмъщение за нещо – при всички положения става дума за една странно кондензирана сапунена опера. Видеата са изключително пристрастяващи.
Съпругата му – кльощава анимирана котка – се развежда с него и той се опитва да събере парчетата от съсипания си живот. Намира друга работа, работи честно, повишен е, получава награда, купува къща, жени се и се сдобива с дете.
Всичко върви гладко, докато презряната му бивша съпруга не се опитва да го убие с брадва малко по-късно, но всичко е наред… когато пльосва в локва и бива унижена. Всичко това за 30 секунди, пише "Технюз".
Да, анимацията върви бързо – толкова бързо, че е свършила, преди да сме дочели горния абзац.
Звучи абсурдно? Но е хит в социалните мрежи.
Дали тези видеа са 30-секундни поучителни истории за деца? Дали са модерна версия на басни за богатството, предателството, скандала и прошката? Дали са един модерен прочит на вечните наративи?
От друга страна, това е кратко, лесно смилаемо съдържание. Някога тези драми се точеха в десетки и дори стотици епизоди по телевизията (а имаше и хиляди). Сега са компресирани в 30 секунди.
Може би към това следва да се признае, че има и забележителна подправка – усещането, че „толкова е зле, че чак е забавно“. Образите са генерирани от AI и са толкова нелепи, че на човек му се приисква да погледа докъде може да стигне този абсурд.
Независимо дали ще им се посмеем или ще се хванем за главата, новите сапунени опери са тук – и няма да изчезнат скоро. Всичко ново е добре забравено старо, нали така…
Предимно озвучавани от котки, мяукащи песен на Били Айлиш, фантасмагорични истории, генерирани от изкуствен интелект, разказват истории за изневяра, отмъщение и насилие. И се гледат от милиони хора.
В края на 2024 г. младата британска певица Били Айлиш седна с кръстосани крака на сцената и започна да мяука. Феновете избухнаха в синхронно мяукане, като всеки издаде свое собствено „мяу“. Тя знае, те разбраха! Така е, защото наградената с „Оскар“ песен на Айлиш „За какво бях създадена?“ – сълзлива версия на Барби, оплакваща скуката, свързана със зрялата възраст – се превърна в саундтрак „по подразбиране“ за новата генерация котешки видеа.
Колко абсурдни могат да са сюжетите? Ето един. Докато работи в дърводелски цех, г-н Мустаци, облечен в червена фланелена риза, случайно си отрязва лапата, режейки летва. Той е уволнен (а табелите около склада му изрично гласят, че всички работници „трябва да имат две ръце, за да работят“).
Анимираните образи с котешки личица всъщност са образи на хора. Това са момичета със здрави, атлетични и секси човешки тела, които понякога живеят в имения, карат кабриолети и работят в корпорации. Момчетата са мускулести и яки, естествено – и те на два крака. Тези анимационни герои се оказват в беда – избутани от кораби, замесени в пожари в къщи, арестувани и тормозени.
Всяко видео е белязано от зловеща случка: безполезен баща, който случайно хвърля детето си във вентилатор на тавана или майка, която изпуска бебето си от моста право в голямата река отдолу, невярна съпруга, която не обръща внимание на обажданията на съпруга си…
Винаги има и супергерой, който блесва с доблест, смелост, решителност. Понякога се появяват други животни, генерирани от изкуствен интелект, като например обезумели орли или хищни акули, но котките запазват човешкото си двукрако самочувствие и всякога спасяват ситуацията.
Удивителното в цялата работа е, че тези абсурдни творби имат милиони гледания. Навярно част от обяснението е, че в тях е вплетена добре позната драма, облечена в пухкава кожа – сюжетите са класически “сапунени опери”: предателство, ревност, отмъщение, внезапна трагедия. Това са вечни сюжетни линии, които хората изначално припознават.
Бързината безспорно е фактор. Въпреки че видеата са абсурдни, те компресират интензивни емоции в малък пакет – гняв, скръб, шок, радост. Зрителите не могат да откъснат поглед, защото всяко видео изглежда непредсказуемо: какво абсурдно нещо ще се случи след това?
)