ISW: Кремъл отхвърля западните гаранции за сигурност, защото иска пълен контрол над Украйна

На 20-21 август Лавров направи редица релевантни изявления и искания, по-специално твърдейки, че преговорите в Истанбул през 2022 г. са се основавали на концепцията за "елиминиране на коренните причини“ за войната.

Като категорично отхвърля западните гаранции за сигурност за Украйна, подкрепени от Съединените щати, Кремъл разкрива истинските си дългогодишни цели за завземане на контрол над цяла Украйна, подчертават анализатори от Института за изследване на войната (ISW) в своя доклад.

Експерти на ISW обърнаха внимание на ново изявление на Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, който директно отхвърли усилията на Съединените щати и Европа да предоставят на Украйна надеждни гаранции за сигурност. На 20 август в своя англоезичен акаунт X той написа: "Беше ясно заявено [от Москва]: никакви войски на НАТО като миротворци. Русия няма да приеме такива "гаранции за сигурност“.“

Освен това, депутатът от Държавната дума на Русия Алексей Журавльов заяви на 21 август, че Украйна трябва да следва модела на преговорите за Финландия след Втората световна война и да стане неутрална държава и да отстъпи част от територията си, както и че преговорите ще се основават на събитията на бойното поле. Друг депутат от Държавната дума, Дмитрий Белик, направи подобно изявление, обвинявайки Украйна в "игнориране на реалностите на място“ по териториалния въпрос.

Григорий Карасин, ръководител на Комисията по международни отношения към Съвета на федерацията на Русия, изрази съмнения на 21 август относно цялостната жизнеспособност на целия преговорен процес, тъй като "заинтересованите страни“, "трябва да разберат“, че Русия е загрижена за стратегическата си сигурност по отношение на Европа и НАТО.

Анализаторите цитират редица други нашумели изявления от Москва, включително тезата на руския полковник от запаса Виктор Баранец, че Руската федерация може да допусне европейски миротворчески сили в замяна на това Украйна да отстъпи на Русия всички свои южни региони, включително Одеска и Николаевска, и евентуално Харковска област - въпреки че Русия не окупира никаква част от Одеса и само незначителни територии на Харковска и Николаевска области.

Руският външен министър Сергей Лавров наскоро заяви, че целта на Кремъл е политически контрол над цяла Украйна, а не завземане на отделни украински територии, като например Донецка област – което за пореден път демонстрира нежеланието на Русия да се съгласи на каквото и да е споразумение, което не предвижда пълна капитулация на Украйна, подчертава ISW.

Експертите също така отбелязват, че Кремъл очевидно е избрал Сергей Лавров за основен усилвател на дългогодишния руски наратив, че преговорите в Истанбул през 2022 г. са необходима отправна точка за потенциални бъдещи преговори за постигане на мир в руската война срещу Украйна. По този начин Москва изисква Русия и нейните съюзници да запазят правото си на вето върху всяка западна военна помощ за Украйна, докато Украйна остава беззащитна срещу бъдеща руска агресия, подчертава ISW.

Ако обаче бъдещото мирно споразумение се основаваше на тези руски предложения, то би парализирало Украйна, като ѝ забрани трайно да се присъедини към НАТО, наложи "драконовски ограничения“ върху размера на украинските въоръжени сили и забрани на Украйна да получава каквато и да е западна военна помощ, напомня ISW. Проектът на споразумението изискваше също така Русия и нейният съюзник Китай да получат статут на държави-гаранти, които биха могли да наложат вето върху западната военна помощ за Украйна. В същото време, ултиматумите на Руската федерация от Истанбул не ограничиха военните възможности на Русия, като на практика неутрализираха Украйна политически и военно и защитиха способността на Москва да нахлуе отново в Украйна в бъдеще при много по-благоприятни условия, отколкото дори през 2022 г.

ISW предполага, че Кремъл разбира неприемливостта на модела "Истанбул“ от началото на 2022 г. за Украйна и следователно продължава да настоява за него - опитвайки се да представи Украйна като страна, която не иска преговори, докато в действителност самата Москва продължава да забавя усилията за постигане на траен за мир.