С червено килимче за касапина и с Нобел в главата: диктаторите си размениха любезности, а Украйна стана второстепенен сюжет

_____________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

На срещата в Аляска трябваше да видим „сериозни сили“, които чертаят съдбата на света. Така поне ни я представиха и от Кремъл, и от лагера на другия клоун.

Двама титани – Съединените щати и Русия – седнали на маса, рисуващи нови линии върху глобуса. Звучи кинематографично, нали? Само че реалността беше много по-малко Холивуд и много повече риалити шоу.

Доналд Тръмп не отиде в Аляска като лидер на свободния свят, а пристигна като човек, жадуващ за пиар кампанийки (особено в контекста на надвисналия скандал с досиетата Епстийн). Владимир Путин пък не отиде (както свободният свят се надяваше) като смален от обстоятелствата автократ, притиснат от санкции и обвинения за военни престъпления… цъфна като звезда на турне. Все едно се завръщаше – благодарен да намери американски партньор, готов да му подари легитимност.

Тръмп оправда превземането на Вашингтон с истерично плямпане за „престъпност извън контрол“, но в Аляска на практика подари оправдание за престъплението на Русия. Подсещам ви за контекста: Оранжевия вкара националната гвардия във Вашингтон и пое „на ръчен контрол“ полицейското управление на столицата, защото си измисли статистики за „престъпност извън контрол“. И то при положение, че статистиките РЕАЛНО сочат спад в криминалната вълнà там. Тоест, трябваше му извинение да вкара полицейщината и армията.

Междувременно пък случващото се в Украйна не му се струва „престъпно“ ли?

Думите му се огънаха много театрално към московската рамка. Нарече войната „трагедия и за двете страни“, сякаш агресорът и жертвата са се спънали еднакво в бедствието.

Това не беше лидерство. Както вече казахме, неговият „завой“ към московското говорене не беше сила – беше сигнал, че натискът от страна на САЩ просто може да бъде преговарян и предоговарян, стига само да осигури на Тръмп едно хубаво и гръмко новинарско заглавие. И Нобел…

За украинците това беше сол в раната. Тяхната борба за оцеляване, суверенитет и свобода бе сведена до декор в един цирк между Тръмп и Путин. Изглеждаше така, сякаш тяхната борба е някакъв си втори сюжетен план в нечия чужда драма.

Путин отиде в Аляска с кръв по ръцете и заповед за арест от Международния наказателен съд. Той уж трябваше да бъде изолиран, притиснат, делегитимиран на всяка крачка. Вместо това се накичи с точно това, за което жадуваше: илюзията за пред света, че се е върнал на световната сцена. И по форумите не закъсняха коментарите от неговите последователи: „Изолиран ли…?“, последвани от смеещи се човечета.

И това е опасното послание: можеш да водиш брутална война, да извършваш зверства, да убиваш деца… и пак да бъдеш посрещнат с усмивки (и наведени американски войници да ти разпъват червен килим), ако правилно си изиграеш картите и се научиш как да манипулираш Оранжевото петно върху демокрацията, настанило се в Белия дом.

Едно е Виктор Орбан да се прегръща с Путин в Москва. Друго е, когато президент на САЩ, стоящ на американска земя, подари на Кремъл световното опрощение на хилядолетието.

И, очаквано, руската машина за дезинформация работеше на пълни обороти. Проекцията е любимият трик на Кремъл. Обвинявай другите, че саботират мира, докато ти пускаш бомбите. Преструвай се, че ЕС е без значение, докато той финансира оцеляването на Украйна. Изиграй ролята на посредник, докато мобилизираш още 300 000 войници.

Аляска беше този сценарий в действие. Путин получи възможността да обвини Запада в милитаризъм, докато Тръмп стоеше там, кимайки като търговец, който знае, че речта е лъжа, но и знае, че ще се продаде добре.

Посланието беше повече от ясно, но в Свободния (засега) свят демократите са прекалено безсилни, консерваторите са прекалено влюбени в тероризма на Путин (и си мечтаят да го имитират), тръмпистите не биха могли да разчетат знаци (или нещо повече от менюто в макдонадс), ако ще и животът им да зависи от това, а вътрешнопартийните борби по места са си приоритет номер едно за всички, докато Путин си купува „политици“ (орбани, фицовци, радевци) и си разпространява пропагандата. За капак си намери и чисто нов полезен идиот, който да се намира на най-високата политическа точка в света към момента. Който го покани на гости, легитимира го и дори принуди американски войници да коленичат пред масовия убиец и да му разстилат червено килимче. Какво по-„хубаво“ послание от това?

…

Тази среща не беше наистина за Украйна. Беше за това как Тръмп и Путин тестват границите на това доколко може да бъде пренаписвана и преподреждана реалността. За пред собствените си аудитории, които консумират техните версии на реалността.

Трябва да спрем да се преструваме, че това беше просто неловка загуба на време. Това беше нещо повече. Посланието стана ясно: в Америка на Тръмп справедливостта е избирателна, лоялността към демокрацията е за продан, а враговете – чужди или вътрешни – се определят според това дали му пречат по пътя към аплодисментите. И Нобеловата награда. А да…

… и дали срещите с тях разсейват публиката от неудобни „подробности“, като досиетата Епстийн.