Путин, Аляска и Тръмп: Спектакъл на двама души, всеки с различна илюзия

______________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ако се вслушате в московската държавна телевизия/пропаганда, „срещата на върха“ в Аляска се готви да бъде геополитическият еквивалент на Ялтенската конференция – две „сериозни сили“, които сядат да разпределят съдбата на света.

Русия, разбира се, се вижда като една от тези сили, рамо до рамо със Съединените щати. Реалността обаче е далеч по-малко кинематографична. Както отбелязва EUvsDisinfo, Путин е „затънал, с оскъдни средства и взрян в руините на максималистките си амбиции в Украйна“.

Това, което трябваше да бъде бърза и решителна война за изтриване на украинския суверенитет, се проточи с години, оставяйки Русия с минимални териториални придобивки, пренатоварена армия и икономика, усещаща тежестта на санкциите.

Но, ако бойното поле изглежда мрачно, пропагандната машина – или, както я нарича EUvsDisinfo, машината на FIMI (false information, manipulation, influence – фалшива информация, манипулация и влияние) – работи на пълни обороти. И то по проста, макар и цинична, формула: обвинявай всички останали в това, което правиш сам.

В тази добре отрепетирана схема Кремъл гръмко обвинява ЕС и Украйна, че не искат мир. Това е проекция в най-безочливата ѝ форма. Не Брюксел е този, който блокира преговорите, а Москва. Русия отказва компромис, държи се за нереалистични искания и продължава да бомбардира градове и цивилно население, да убива жени и деца. Както директно казва EUvsDisinfo, „Москва отказва да прави компромиси, издига нереалистични искания и продължава атаките си, което прави всеки реален мир невъзможен“.

Противоречията се трупат бързо. Русия обича да се изкарва миролюбива, докато „мобилизира стотици хиляди, ескалира кървава война и продължава да бомбардира гражданска инфраструктура, за да подкопае икономиката и морала на Украйна“. Обвинява ЕС в намеса във вътрешните работи на суверенни държави… докато сама нахлува в суверенна страна, изравнява градовете ѝ със земята и създава хуманитарна криза, невиждана в Европа от десетилетия.

Най-смешното е може би, че Кремъл твърди, че ЕС е „незначителен“. А всъщност ЕС е най-големият поддръжник на Украйна – най-големият източник на финансова помощ, оръжие и хуманитарна подкрепа. Санкциите на ЕС удариха тежко приходите на Русия от петрол и валутните ѝ резерви. Далеч от това да е без значение, ЕС е централен препъникамък в руската военна кампания. Без европейско участие военната мощ на Русия щеше да е много по-силна.

Това не е нова схема. Москва отдавна увива неискрената дипломация в плътен слой дезинформация. През 2014–2015 г., по време на Минските споразумения, Русия подписа примирия, които никога не възнамеряваше да спазва. После пропагандата ѝ обвини Украйна и Запада в нарушения на същите тези споразумения, като в същото време отричаше директния си контрол над въоръжените групи в Източна Украйна. „Зелените човечета“… помните ли ги? Руските военни, за които Путин отричаше, че са негови.

Същият сценарий се повтори през март 2022 г. по време на мирните преговори в Истанбул. Кремълските медии твърдяха, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън лично е саботирал преговорите, за да удължи конфликта. Историята беше широко опровергана, но, както при всяка добра дезинформация, тя е създадена да остане, дори след като е разобличена.

Реалността? Преговорите бяха провалени от самата Русия – най-отвратително – чрез клането в Буча, което направи всеки път към компромис невъзможен; и чрез изпращане на НИСКОПОСТАВЕНА делегация с толкова МАКСИМАЛИСТКИ искания, че стана ясно, че няма никакво намерение за сериозно споразумение.

Проекцията си остава любимият трик на Кремъл. Това не е просто навик, а стратегически инструмент за оцеляване. Като представя себе си за рационалната и силна страна, а опонентите си за „слаби, хаотични или враждебни“, Москва поддържа вътрешния си разказ за пред вътрешната си аудитория. Истината обаче е, че грандиозните амбиции на Путин се провалят.

Русия е затънала в скъпоструващо безизходно положение. Армията ѝ е изтощена и губи ресурси. Икономиката, макар да не се срива, е в стагнация и зависи все повече от тесен кръг търговски партньори. Така рекламираните „териториални придобивки“ са мизерни и на места вече се връщат, губят ги.

В този контекст срещата в Аляска е по-малко за определяне съдбата на света и повече за поддържане на илюзия във вътрешнополитическия цирк на Кремъл. Присъствието на Путин и начинът, по който ще бъде представено в Русия, е представление за вътрешната публика, която трябва постоянно да бъде уверявана, че Русия все още е световен играч, дори когато реалността казва друго.

Ако Кремъл успее да убеди достатъчно хора, че е „жертва“, въвлечена във война от агресивен Запад, ще си купи време – политическо, дипломатическо и вътрешно – да продължи конфликта. Ако тази илюзия се срути, ще се срути и голяма част от легитимността, с която Путин поддържа войната.

За много външни наблюдатели остава изкушението просто да отхвърлят срещата в Аляска като кух спектакъл. И в много отношения то си е така. Но както всяка добре режисирана илюзия, и тази има цел: да отвлече вниманието от крехкостта зад завесата и да проектира сила, която съществува основно в заглавията на вътрешните руски новини.

И затова този „показен глобален ред“ заслужава внимание – не защото ще прекрои геополитическата карта, а защото показва колко енергия Кремъл вече влага в поддържането на образ, който реалността отдавна е опровергала. В света на Путин външният вид не е просто важен – той е всичко, което е останало.

За Тръмп пък… вече говорихме – да не се повтаряме толкова скоро: човекът е на вълнà, че иска Нобелова награда и е готов не Украйна да продаде за целта (спиране на войната на всяка цена), а и собствената си майка да изрови от земята и да я продаде, че да му дадат един Нобел – да си го лъска и да го показва на гостите си в Мар-а-лаго.