Това се случва много по-рано от прогнозираното, тъй като икономистите очакваха този праг да бъде преминат едва след 2030 г. През юли 2024 г. дългът за пръв път е преминал 35 трилиона долара.
Според прогнозите на Бюджетната кантора на Конгреса на САЩ до 2034 г. сумата може да скочи до 50,7 трилиона долара, което ще представлява около 122% от брутния вътрешен продукт на страната.
Съотношението дълг/БВП е над 100% още от 2013 г., когато за първи път бе премината тази психологическа граница.
Държавният дълг на САЩ за първи път надхвърли 37 трилиона долара към 11 август 2025 г., достигайки точно 37 004 817 625 842,56 $, съобщи финансовото министерство на страната.
Причините за растежа са комплексни - повишаването на тавана на дълга, прието през април 2025 г., осигури временно спокойствие за две години, но бюджетните дефицити остават огромни - около 1,9 трилиона долара за 2024 г. и близки стойности за 2025 г. Натрупаните ефекти от пандемията, военните конфликти, стимулиращите пакети и данъчните облекчения, въведени в последните години, значително увеличиха разходите, докато приходите не растат със същото темпо. Към това се добавя и ефектът от високите лихви, наложени от Федералния резерв за борба с инфлацията през 2022-2023 г., което оскъпява обслужването на дълга, предаде AP.
Разходите за лихви вече са близо до исторически върхове и се очаква през 2024 г. да достигнат 892 милиарда долара или 3,1% от БВП, а до 2034 г. да надхвърлят 1 трилион долара, представлявайки 4,1% от икономиката. Това означава, че плащанията по дълга ще надминат бюджетите за национална отбрана и дори за здравната програма Medicare. По оценки на икономистите, растежът на американската икономика ще се забави до около 1,7-2% годишно, а инфлацията ще остане около 2-2,5%, но дългът ще нараства по-бързо от БВП.
Нарастващият дълг носи риск за кредитния рейтинг на страната и води до по-скъпи кредити за бизнеса и домакинствата, ограничавайки потреблението и инвестициите. Тъй като американските държавни облигации са основен стълб на глобалните финансови пазари, всяко сътресение около изплащането им би имало световни последици. Ако тенденцията се запази, към 2027-2028 г. ще бъде наложително ново повишаване на тавана на дълга, което ще отвори нов кръг от политически конфликти във Вашингтон. Без сериозни реформи в разходната и данъчната политика, растящите плащания по лихви заплашват да изместят финансирането на ключови социални и инфраструктурни програми, излагайки икономиката на риск от стагнация и социално напрежение.
)