Държавният дълг на САЩ за първи път надхвърли 37 трилиона долара към 11 август 2025 г., достигайки точно 37 004 817 625 842,56 $, съобщи финансовото министерство на страната.
Това се случва много по-рано от прогнозираното, тъй като икономистите очакваха този праг да бъде преминат едва след 2030 г. През юли 2024 г. дългът за пръв път е преминал 35 трилиона долара.
Според прогнозите на Бюджетната кантора на Конгреса на САЩ до 2034 г. сумата може да скочи до 50,7 трилиона долара, което ще представлява около 122% от брутния вътрешен продукт на страната.
Съотношението дълг/БВП е над 100% още от 2013 г., когато за първи път бе премината тази психологическа граница.
Причините за растежа са комплексни - повишаването на тавана на дълга, прието през април 2025 г., осигури временно спокойствие за две години, но бюджетните дефицити остават огромни - около 1,9 трилиона долара за 2024 г. и близки стойности за 2025 г. Натрупаните ефекти от пандемията, военните конфликти, стимулиращите пакети и данъчните облекчения, въведени в последните години, значително увеличиха разходите, докато приходите не растат със същото темпо. Към това се добавя и ефектът от високите лихви, наложени от Федералния резерв за борба с инфлацията през 2022-2023 г., което оскъпява обслужването на дълга, предаде AP.
Разходите за лихви вече са близо до исторически върхове и се очаква през 2024 г. да достигнат 892 милиарда долара или 3,1% от БВП, а до 2034 г. да надхвърлят 1 трилион долара, представлявайки 4,1% от икономиката. Това означава, че плащанията по дълга ще надминат бюджетите за национална отбрана и дори за здравната програма Medicare. По оценки на икономистите, растежът на американската икономика ще се забави до около 1,7-2% годишно, а инфлацията ще остане около 2-2,5%, но дългът ще нараства по-бързо от БВП.
Нарастващият дълг носи риск за кредитния рейтинг на страната и води до по-скъпи кредити за бизнеса и домакинствата, ограничавайки потреблението и инвестициите. Тъй като американските държавни облигации са основен стълб на глобалните финансови пазари, всяко сътресение около изплащането им би имало световни последици. Ако тенденцията се запази, към 2027-2028 г. ще бъде наложително ново повишаване на тавана на дълга, което ще отвори нов кръг от политически конфликти във Вашингтон. Без сериозни реформи в разходната и данъчната политика, растящите плащания по лихви заплашват да изместят финансирането на ключови социални и инфраструктурни програми, излагайки икономиката на риск от стагнация и социално напрежение.
)