Публичният дълг на Румъния се очаква да достигне 60 процента от БВП, призна финансовият министър

Министърът каза, че през последните пет години публичният дълг се е увеличил с 20 процента - от 570 млрд. леи до над 1,1 трилиона леи.

Министърът на финансите каза, че от Брюксел постоянно се изисква от Румъния да предприеме коригиращи мерки с оглед на икономическата ситуация, но тя не го е направила.

„(…) Тези неща са искани от три години, особено през последната година и половина, но ние не предприехме коригиращи мерки (…)“, призна министърът, който заема този пост от края на юни т.г.

Миналата година бюджетният дефицит на Румъния достигна 9,3 процента от БВП от 6,6 на сто през 2023 г. Увеличението на дефицита допринесе за увеличаване на дълга до 54,8 процента от БВП през 2024 г. от 48,9 процента от БВП през 2023 г.

Европейската комисия (ЕК) прогнозира за Румъния дефицит от 8,6 процента от БВП през 2025 г., ако не бъдат променени настоящите политики. Очакванията на ЕС за нарастването на БВП на Румъния тази година е за растеж от 1,4 процента.

Мерките за икономии обаче бяха посрещнати с обществено недоволство и протести. Синдикалната конфедерация „Картел Алфа“ организира днес протестен поход около парламента в защита на работещите и пенсионерите.

Министърът на финансите Александру Назаре призна, че мерките за икономии ще се отразят на стандарта на живот и върху инфлацията.

Запитан колко близо е Румъния до този момент, финансовият министър отговори: "Много близо. (…) Никога не сме били толкова зле, колкото сме сега".

Публичният дълг на Румъния се очаква да достигне тази година 60 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), призна снощи пред телевизия Антена 3 СиЕнЕн министърът на финансите Александру Назаре, информира БТА.

За да коригира бюджетните показатели, новото румънско правителство, встъпило в длъжност в края на юни, прокара в парламента пакет от фискално-бюджетни мерки за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит. Мерките включват увеличение на различни данъци и такси, включително на данък добавена стойност (ДДС) от 1 август т.г. от 19 процента на 21 процента. Ще бъде запазена намалена ставка от 11 процента за основните хранителни продукти, лекарствата, дървата за огрев, книгите, водоснабдяването, канализацията и топлофикацията, както и за достъпа до музеи и други културни институции.

„(…) Трябва да го кажем много ясно, този пакет, въпреки че стабилизира икономиката ни и ни предпазва от катастрофална ситуация, в която да загубим инвестиционния си рейтинг, има и неблагоприятни последици. Той ще има неблагоприятни последици. Искам да кажа, че това ще се види в инфлацията. Трябва да го кажем много ясно, директно и честно, за да обясним на румънците, че това е цена, която плащаме, за да избегнем много по-висока цена, изключително висока, която би означавала понижаване на рейтинга на Румъния. И до което бяхме изключително близо, като опасността не е отминала напълно", каза Назаре, цитиран от информационния сайт Нюз.ро.

През юни инфлацията в Румъния се ускори до най-високото си ниво от повече от година,показаха данни на Националния статистически институт. Индексът на потребителските цени се повиши с 5,7 процента на годишна база през юни спрямо ръст от 5,5 на сто, наблюдаван през предходния месец. Това е най-високият темп на инфлация от април 2024 г., когато цените се бяха повишили с 5,9 процента, сочат статистическите данни.