Психологът Даниела Лазарова се обърна към подрастващите: Последствията от употребата на наркотици са необратими, лечението е бавно

По думите ѝ лечението е бавно, зависи и какви са последиците. Някои са необратими. За пример дава пациент, който на 17 години получава инсулт от психоактивно вещество, а днес, на 45 години, е инвалид заради грешни избори в младостта.

„За някои млади едни наркотици са въпрос на престиж; показват ниво, класа, възможности. Други наркотици са за по-други класи, които не са финансово стабилни“, уточни още тя.

По темата работиха Галя Георгиева и Цветелина Кирилова

Стартира нова инициатива за намаляване на употребата на райски газ, дизайнерска дрога и вейпове сред децата. Чрез поредица видеоклипове лекари разказват за вредите от употребата на тези субстанции на достъпен език. Даниела Лазарова, клиничен психолог и психотерапевт от ВМА, разказа пред Novini.bg за проблема с употребата на наркотични вещества от подрастващи.

„Във ВМА работя от 18 години, от 10 се занимавам сериозно с този проблем. Той не касае само децата, а и по-възрастните хора. Този проблем може да се прояви и в по-късна възраст. Голяма част от пациентите, които влизат в кабинета ми, са отключили някакви психични състояния в следствие на употреба на наркотици, когато са били деца. Тоест, дори и проблемите да бъдат краткосрочни, в дългосрочен план те се изявяват много сериозно в по-зряла възраст. Проблемът е голям и широк“, споделя тя.

„Обикновено причините са три. Първо, любопитство – искаме да сме като другите, да се интегрираме, да не сме различни, да сме част от групата. Второ, ние сме ядосани на родителите ни, гневни сме им, те са хиперпротективни и изискващи или пък хладни и дистанцирани. Търсим и ефекти – например искаме да стимулираме мозъка си, за да учим по-добре. Има субстанция, при чиято употреба мозъкът става сякаш по-услужлив, по-лесно запаметяваш, но това е краткосрочно, а дългосрочно започва да се нарушават паметта, концентрацията, вниманието“, допълни Лазарова.

Лазарова съветва децата: „Винаги, когато взимат такива субстанции, да се питат: „Какво ми дава това?“, „Какво ме кара да искам да взимам?“, „Какво опитвам да лекувам в себе си?“. Нека да се обърнат към психолози, всякакви лекари, родители или някой възрастен, с когото могат да говорят за това, което преживяват.“