Депутатите отхвърлиха ветото на Радев; официализираха мерките за контрол над ЕРП-ата

Днес парламентът реши да разгледа на второ четене също промени в Закона за енергетиката, промени в Закона за статистиката и изменения в Закона за държавната собственост.

Преди гласуването по предложение на "БСП-Обединена левица" беше направена проверка на кворума в залата.

Втора проверка на кворума беше направена по искане на ГЕРБ-СДС.

„Възраждане“ излее с декларацията заради проблемите във ВиК сектора и безводието.

Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за договорите за финансово обезпечение, с които се разширява обхватът на регулацията и се въвежда нов механизъм за т.нар. "приключващо нетиране".

С измененията законът получава ново наименование - "Закон за договорите за финансово обезпечение и за приключващото нетиране".

Законът ясно регламентира, че договорите с уговорка за приключващо нетиране не могат да бъдат обявявани за недействителни само заради това, че са сключени в деня на откриване на процедура по несъстоятелност или други прекратителни действия.

Уточнено е и приложимото право в случаи на спешни мерки - ще се прилага националното законодателство според конкретния договор.

Парламентът преодоля ветото на президента и гласува повторно промените в Закона за здравното осигуряване със 124 гласа "за", 85 - "против" и 3 - "въздържал се".

Депутатите включиха в дневния си ред ветото на президента върху разпоредби от Закона за здравното осигуряване. Вчера здравната комисия отхвърли президентското вето и прие повторно промените.

Като изключим ветото, няма нищо спешно да се включват останалите три точки, възрази Петър Петров от "Възраждане". Той предложи те да не бъдат част от програмата за днес.

Спрете да злоупотребявате с процедурите, поиска Лена Бориславова от "Продължаваме промяната-Демократична България". Според нея целта е, след изчерпването на допустимите три проверки, кворумът да падне и мнозинството да приеме закони, които са вредни за българската природа. Не се налага посред лято да се бърза с тези закони, коментира депутатът.

След това Александър Рашев от ПГ на "Има такъв народ" поиска трета проверка на кворума, преди депутатите да гласуват предложеното от групата удължаване на пленарния ден до изчерпване на всички точки.

Да сменим Конституцията и да кажем, че в България има две касти – едната е кастата на управляващите, които имат сто процента права и нула задължения, и другата каста на обикновените граждани, които имат сто процента задължения. Това каза в декларация от името на парламентарната група на "Величие" лидерът на партията Ивелин Михайлов.

Според Михайлов вчера е станало ясно защо няма техника за гасене на пожарите, а именно защото две министерства се карат. Той посочи, че много български граждани задават едни и същи въпроси, които нямат отговор, сред които са защо напоителните системи не се изграждат, защо министърът на околната среда и водите казва спрете да поливате доматите и градините си, защо не се поддържат язовирите. По думите му винаги отговорите са, че ситуацията е сложна, ремонтите са сложни.

Питат хората защо толкова се бави увеличението на заплатите на младите лекари, коментира Ивелин Михайлов. Питат хората защо не се решават проблемите със сметищата, посочи също депутатът и допълни, че според отговорите на управляващите е спорно това в чия юрисдикция е - поради тази причина ще изчакаме още около 35 години, за да започнем да решаваме този проблем. Питат защо не се реши проблемът с незаконното строителство, защо не се оправят железниците – пак въпросът е сложен и няма отговор, коментира още лидерът на "Величие".

Настоящето правителство системно не успява да провежда политика за справяне с безводието и управлението на ВиК сектора в България. Налице е тотален провал на министрите и липса на мерки при управлението на водоснабдяването и канализацията, както и тотална неспособност да бъдат адресирани водните кризи, засягащи региони като София, Перник, Бургас, Омуртаг, Ловеч, Плевен, Пловдивска област, Свищов, Севлиево, Смолян, Кюстендил, Силистра, Добрич, Котел и др., се посочва в декларация на "Възраждане", прочетена от Ангел Славчев от парламентарната група на партията.

Въпреки наличието на значителни водни ресурси – 52 комплексни язовира и над 6000 малки завирени обеми, страната ни страда от перманентни водни режими и влошаване на качеството на питейната вода, посочват от „Възраждане“. Според тях това е в резултат на неправилно управление, липса на заложени финансови средства в националния бюджет, неефективно разходване на наличните. Това водело до забавяне на готови проекти и тежки икономически и екологични последици.

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с които се въвеждат мерки за прилагането на европейски регламент, свързан с европейските зелени облигации, екологично устойчиви облигации и облигации, свързани с устойчивостта. Според приетите разпоредби „Европейска зелена облигация“ е облигация, която отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2023/2631.

В регламента е записано, че екологично устойчивите облигации са един от основните инструменти за финансиране на инвестиции, свързани с екологично устойчиви технологии, енергийна ефективност и ресурсна ефективност, както и екологично устойчива транспортна и научноизследователска инфраструктура. Такива облигации може да се емитират от финансови предприятия и нефинансови предприятия, както и от некорпоративни субекти, като например публични образувания.

Според приетите текстове Комисията за финансов надзор е компетентентният орган, който следва да упражнява надзор за спазване на изискванията на регламента. Предвижда се в тримесечен срок от влизането в сила на този закон застрахователните брокери, застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, вписани към датата на влизане в сила на този закон в регистъра, воден според разпоредбите от Закона за Комисията за финансов надзор и които извършват дейност в трета държава, да уведомяват Комисията за финансов надзор за тези държави.

Новите текстове уреждат възможността при настъпване на изпълнително събитие страните по такива договори да извършват нетиране на задълженията - т.е. тяхното погасяване чрез изчисляване на нетна сума. Като участници в този процес се определят различни финансови институции - банки, инвестиционни посредници, застрахователи, управляващи дружества, депозитари и други.

Президентът Румен Радев върна миналата седмица за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, посочвайки в мотивите си, че промените създават предпоставки за ограничаване на конституционни права на българските граждани - правото на избор за лечение в определено лечебно заведение.

Измененията на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване водят до възстановяване на лимитите при предоставянето на медицинска помощ. Това е мярка, която не само е малко вероятно да доведе до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро планиране и разходване на средствата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), но и по естество представлява необоснована намеса в принципите на здравното осигуряване, се посочва в мотивите на президента.

Народното събрание прие с мнозинство редица промени в Закона за енергетиката, които целят да повишат контрола върху електроразпределителните дружества, да дадат по-голяма роля на общините и да гарантират по-добро качество на услугите за потребителите.

Сред подкрепените текстове се открояват предложенията, с които се дава право на кметовете да предлагат обекти за включване в инвестиционните програми на електроразпределителните дружества. Това ще позволи местните власти да настояват за изграждане или обновяване на мрежи в районите с проблемна или липсваща електроинфраструктура.

Одобрено беше и задължението за електроразпределителните предприятия да публикуват ежегодно списък с проектите, които ще реализират през годината. Те ще трябва да поддържат и публични регистри със своите инвестиционни програми и годишни отчети, за да се осигури прозрачност.

Депутатите приеха и предложението за въвеждане на неустойки за енергийните дружества, в случай че има прекъсване на електрозахранването за повече от 48 часа в рамките на 72 часа. Потребителите ще бъдат компенсирани с определени суми, освен ако не е обявен ограничителен режим.

Съгласно новите текстове, най-малко 30% от годишните инвестиции на енергийните дружества трябва да бъдат насочени към реконструкция и модернизация на мрежата. Комисията за енергийно и водно регулиране ще има ангажимент да контролира това изпълнение.

Предвижда се и възможност за отнемане на лицензията на газоразпределителни дружества, които не са изградили мрежа и не са започнали дейност в даден район за повече от пет години. Това ще позволи да се освободят територии за нови инвеститори, които са готови да развиват мрежата.